Ratio 2018 – есен

10 ноември 2018, Sofia Event Center

Read this in English

Пригответе се за още една доза популярна наука на 10 ноември 2018 година в Sofia Event Center.

[gdlr_button href=”#tickets” target=”_self” size=”large” background=”orange” color=”#ffffff”]Купи билет[/gdlr_button]

ПРОГРАМА

10:00-10:45 – регистрация
10:45-11:00 – откриване
11:00-11:45 – д-р Ерика МакАлистър – Тайният живот на мухите
11:45-12:10 – кафе-пауза с Nescafe Dolce Gusto
12:10-12:55 – проф. д-р Томас Науман – Мултивселена: дали живеем в най-добрия свят?
12:55-13:45 – обедна почивка
13:45-14:45 – дискусионен панел: The New Space Age
14:45-15:10 – кафе-пауза с Nescafe Dolce Gusto
15:10-15:55 – проф. д-р Ален Бюсон – Невропластичност и памет: как опитът променя организацията на мозъка?
15:55-16:20 – кафе-пауза с Nescafe Dolce Gusto
16:20-17:20 – въпроси и отговори от публиката
17:20-17:30 – закриване
17:30 – коктейл с Johnnie Walker и разговори с лекторите на Ratio

[gdlr_button href=”#tickets” target=”_self” size=”large” background=”orange” color=”#ffffff”]Купи билет[/gdlr_button]

ТЕМИ И ЛЕКТОРИ

Международните лектори ще водят презентациите си на английски език, на този етап не предвиждаме превод.

Тайният живот на мухите

Д-р Ерика МакAлистър ще развенчае погрешни, но често срещани схващания за мухите. Тя ще ви разкрие колко необикновени, интересни и важни са тези неразбрани и подценявани същества. Свикнали сме да гледаме на мухите осново като преносител на заболявания, но те имат голямо значение като наш партньор в опазването на околната среда. От презентацията ще разберете какво е тяхното значение от екологична гледна точка, например участието им в опрашването на растенията, колко полезни могат да бъдат техните ларви при премахването на мъртва тъкан от рани и за изхранването на планетата ни, както и как могат да се използват като биологични контролни агенти.

Изненада или не, но тайният живот на мухите е пълен с измамници, луд секс, убийци на охлюви и прекалено много странни имена!

Лектор: д-р Ерика МакАлистър

Ерика е изучавала Приложна биология на околната среда в университета в Манчестър. Докато е там работи към института за Наземна биология, а след това получава назначение към университета в Аделаида, за да работи с колонии мравки в Южноавстралийската пустош. Докторантурата си защитава в областта на екологична ентомология във влажни зони в Университета в Рохамптон, Лондон. През 2006 г. започва да работи изцяло в Природонаучния музей в Лондон – в секция “Двукрили”. Изследователската ѝ работа е разнообразна и включва проекти, свързани с изследването на комари в Англия и по света, мухи от семейството Asilade в Южна Австралия и мухи, паразитиращи върху прилепи, в Доминикана.

Ерика се занимава с популяризиране на науката и изследванията, които се провеждат в музея, и често се появява в телевизията, радиото и различни подкасти. Освен това води лекции на научни фестивали, международни панаири и събития. През 2016 публикува първата си научнопопулярна книга – “‘The Secret Life of Flies”, която получава международно признание и разкрива изненадващи факти за тези насекоми.

[gdlr_button href=”#tickets” target=”_self” size=”large” background=”orange” color=”#ffffff”]Купи билет[/gdlr_button]

Мултивселена: дали живеем в най-добрия свят?

“Това, което наистина ме интересува, е дали Бог е могъл да създаде света по по-различен начин”, философски отбелязва Айнщайн. Съществуването ни зависи от многобройни константи, като че ли фино синхронизирани помежду си, за да позволяват развитието на живот. Такива са броят на пространствените измерения, фундаменталните взаимодействия, масата на частиците, съставът на Вселената и други.

Проф. д-р Томас Науман тръгва от въпроса на Лайбниц дали живеем в “най-добрия от всички възможни светове”. По време на презентацията си той ще анализира дали хипотезата за мултивселената може да обясни прецизния синхрон на толкова много фундаментални величини и ще разгледа аргументите на антропния принцип.

Лектор: проф. д-р Томас Науман

Проф. д-р Томас Науман завършва физика в Техническия Университет в Дрезден. Впоследствие изучава елементарни частици в Institute of High Energy Physics в Цойтен и завършва докторантурата си в университета “Хумболт” в Берлин. През 1987 Томас се присъединява към експеримента Н1 на колайдера HERA в изследователския център DESY (Deuthches Electronen Synchrotron) в Германия. Там работи върху прецизното измерване на структурата на протона и силното ядрено взаимодействие. През 2005 е обявен за почетен професор в Университета в Лайпциг, а следващата година става част от екипа на експеримента ATLAS на Големия адронен ускорител LHC в ЦЕРН.

От 2012 оглавява екипа за изследване на елементарни частици в DESY и е заместник-директор на института. Томас представлява Германия в рамките на International Particle Physics Outreach Group IPPOG.

[gdlr_button href=”#tickets” target=”_self” size=”large” background=”orange” color=”#ffffff”]Купи билет[/gdlr_button]

Невропластичност и памет: как опитът променя организацията на мозъка

Как се формират спомените? Как и къде се съхраняват и възпроизвеждат? Това са въпроси, които ни вълнуват от векове. Последните постижения на науката, които обогатиха познанията ни за мозъчните функции, ни помагат да разкрием клетъчния механизъм, отговорен за способността на мозъка да формира нови връзки между невроните в отговор на нови преживявания.

Този процес се нарича невропластичност. По време на презентацията д-р Ален Бюсон ще ни каже какво сме научили дотук за клетъчните процеси, които обслужват паметта в човешкия мозък, и как опитът оформя взаимодействието между невроните. Ще разберем също защо патологии като Алцхаймер засягат паметта, като променят невропластичния потенциал на мозъка.

Лектор: проф. д-р Ален Бюсон

Ален Бюсон преподава невронаука в University Grenoble Alpes. Изучавал е различни дялове на невробиологията в университети в САЩ и Франция – молекулярна и клетъчна невробиология на заболяванията; образна диагностика на клетките в невробиологията; клетъчна биология на ексцитотоксичността; животински модели за церебрална исхемия. Автор е на повече от 60 научни публикации, а през последните години е бил лектор на 11 научни конференции.

[gdlr_button href=”#tickets” target=”_self” size=”large” background=”orange” color=”#ffffff”]Купи билет[/gdlr_button]

Дискусия: The New Space Age

Развитието на технологиите превръща идеята за покоряване на Космоса от фантастика в следващата цел на човечеството. Науката работи върху варианти за бързо придвижване, обитаване и колонизиране на Космоса. Въпросът, който ни вълнува, е “кога”, а не “дали”.

• Колко близо сме до създаване на технологии, които ще ни превърнат в космическа цивилизация? Ако можем да изминем огромните разстояния до новите светове и да ги заселим, как този нов хабитат би променил човечеството физически и в социално отношение?
• Как влияят микрогравитацията и липсата на естествен денонощен цикъл върху човешкото тяло?
• Каква би била динамиката на социалното взаимодействие между колониите на далечни планети и онези, които остават на Земята? Какви космически административни единици ще ги регулират?
• Какъв ще е ефектът върху икономиката от потенциалните нови предприемачески ниши, които космическата експанзия би отворила? От производство на ракети за многократна употреба до space mining, космосът се превърща от зона, запазена предимно за науката, в арена за правене на бизнес.

Тези и други въпроси ще са на фокус в дискусионния панел на Ratio. В него ще се включат специалисти от различни сфери:

Себастиан Фредериксън

Себастиан Фредериксън е архитект, предприемач и съосновател на SAGA Space Architects – ново дизайнерско направление, което проектира хабитати за живот в космоса. Целта на Себастиан и неговия колаборатор Карл-Йохан Соренсен е да създадат пространства, които не само да осигуряват оцеляването на своите обитатели, но и да предлагат условия за поддържане на психическо здраве и социална устойчивост.

Себастиан следва в университета RMIT в Австралия и Кралската академия за изящни изкуства в Дания, където в последствие е и гостуващ лектор. Бакалавърската му теза се фокусира върху колонизирането на Марс и не е изненада, че след защитата ѝ завършва Програмата за космически изследвания в Техническия университет Delft в Холандия. Победител в конкурса MarsTopia.

Диего Урбина

Диего Урбина е част от екипажа на Марс500 – най-дългата симулация на космически полет, която продължава цели 500 дни. Марс500 е проведена в Москва и изследва как биха реагирали астронавтите на изолацията и живота в затворено пространство по време на двупосочно пътуване до Марс.

Диего е работил е в Центъра за космически изследвания и технологии (ESTEC) и Европейския център за астронавти към Европейската космическа агенция (ESA), а в момента е тийм лидер в Space Applications Services в Белгия – организация, която се фокусира върху изследването и разработването на технологии за изследване на Луната, Марс, астероиди и др. Настоящите му задачи включват управление на проекта Lunar Volatiles Mobile Instrumentation Rover и проекта ALCHEMIST на ЕКА, чиято цел е получаване на вода на Луната изцяло от локални ресурси до 2025 година.

Д-р Владимир Божилов

Д-р Владимир Божилов е преподавател в катедра „Астрономия“ на Физически факултет на Софийски университет и комуникатор на науката. От февруари 2017 г. е Национално контактно лице по подпрограма „Наука със и за обществото“ по Рамкова програма „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз. Носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията и търсенето на живот извън земята.

Д-р Божилов е активен популяризатор на науката – носител е на второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон, Великобритания. Чест гост е в радио и телевизионни предавания и на различни събития (Софийски фестивал на науката, Европейска нощ на учените и др.), където разказва на достъпен език за най-новите открития от областта на Космоса.

Модератор: Петко Желязов

Петко Желязов е магистър по европеистика и международни политики. От 2 години активно участва в комуникацията на наука и популяризирането й пред голяма аудитория като водещ на серия събития като форума Ratio, месечните дискусии Vox Nihili и други. Той ще бъде и водещият на форума Ratio тази есен.

Международните лектори ще водят презентациите си на английски език, на този етап не предвиждаме превод.

БИЛЕТИ

Билетите за Ratio вече са в продажба. Вземете своя още сега!

ПАРТНЬОРИ

Ratio нямаше да се случи без подкрепата на нашите партньори: