Нанотехнологиите имат потенциала да променят живота ни. Можем да си представим мощни компютри в лещите ни, сензори, следящи всеки аспект от физиологията ни, или пък наноботи, борещи се с болестите в тялото ни.

Докато мислим за тези футуристични идеи обаче, неусетно нанотехнологиите станаха неизменна част от почти всеки аспект на живота ни – например наночастиците в слънцезащитните кремове или пък наноелектрониката в процесорите на телефоните ни.

По-богатото въображение може да си представи дори апокалиптични сценарии на екофагия, в които саморазмножаващи се наноботи излизат извън контрол и унищожават цялата биомаса на Земята. Има ли основателни причини да се притесняваме от такъв сценарий обаче? Какви рискове крият днешните продукти на нанотехнологията? А за какви рискове трябва да се подготвим в близкото и по-далечно бъдеще?

Д-р Димитър Проданов ще ни разкаже за риска, който наноматериалите носят, поради особените си свойства.

>> За лектора <<

Д-р Димитър Проданов, д.м, завършва медицина в Медицински университет – София през 1999 г. и защитава докторска степен от Университета Твенте в Енсхеде, Холандия през 2006 г. Получава постдокторска стипендия от Международната организация за изследвания на мозъка IBRO.

Д-р Проданов продължава своите изследвания в областта на протезирането на нервната система в Католическия университет в Льовен, Белгия, през 2006 г. и по-късно в Университета в Лиеж, Белгия. От 2008 г. д-р Проданов се присъединява към IMEC, Белгия в ролята на старши научен сътрудник в областта на невротехнологиите. От 2013 г. участва като афилииран изследовател в Neuroscience Research Flanders.

Той е специалист по безопаснтост на биотехнологиите (био-безопасност) и нанотехнологиите и активно подпомага научноизследователските програми в областта на невронауките, здравеопазването и нанотехнологиите. Д-р Проданов е координатор на Европейския проект NanoStreeM в областта на безопасността на нанотехнологиите и член на отдела по околна среда, здраве и трудова безопасност в Imec. По настоящем Димитър Проданов е автор на повече от 40 научни публикации и 3 глави в монографии.