Свикнали сме с даденостите на физическия свят и с неговите ограничения. Но с нарастването на възможностите на виртуалните светове, нарастват и претенциите им да наложат нови закони в сферата на представите ни за истината и за идентичността. Физическите събитията все по-често намират своите двойници в пространствата на виртуалността. Човешките същества започват да вярват, че не са ограничени от законите на физиката, включително – от законите на физиката на техните тела.

Виртуалността не е ли по-добрата част на реалността? Тя ни предоставя значително по-голям контрол върху това, което може да правим, и най-вече: свят без край. Във виртуалния свят премахването на всяко нежелано ограничение е въпрос или на време (за да бъде достигната една бъдеща технологична възможност), или на пари (за да бъде възложено на някой да напише добър програмен код).

Но това е само първата голяма битка за реалността. Ето я и втората: защо да подменям само Света (физически/биологичен за виртуален/електронен)? Защо да не подменя и (представата за) самия себе си? Не е ли въпрос на време да освободим човешките души от тъмниците на техните тела, за да ги превърнем в копия, с които можем да се забавляваме?

В дискусията ще участват: Константин Василев – програмист и лектор на пролетното издание на Ratio 2017, Liubomir Baburov – основател на “Ratio” и Stoyan Stavru – основател на “Предизвикай правото!”. Модератор на дискусията: Petko Zhelyazov – магистър по европеистика и международни политики.

Повод за разговора ще бъде епизод от минисериала Black Mirror, а именно: филмът “Black Museum” (2017), с режисьор е Чарли Брукър.