Минали събития

Винаги е много приятно да можеш да говориш с нови хора, които имат сходни интереси на твоите; същевременно, бира никога не е излишна 🙂 Подобна обстановка съществува от доста време във Великобритания – нарича се Skeptics in the Pub.

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави – а вече и в България. Ето малко снимки, които да ви покажат атмосферата на тези събития, както и списък с темите, които досега сме дискутирали.

Ето и повече за нашите събития до момента, темите и лекторите. Ако искате да научите и темите на следващите ни събития, вижте повече информация тук.

ai event photo

Изкуствен интелект: Презареждане

Срещнахме ви с Никола Тошев и Константин Василев, програмисти със слабост към изкуствения интелект. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена: компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане не е движено от нова обобщаваща теория, но въпреки това обещава да промени цивилизацията ни из основи. Как се стигна дотук и какво да очакваме от промяната?

Ето и видеото от събитието:

esa satellites

Поглед нагоре

На 6 и 7 март имахме директна връзка от контролната зала на ESA в Дармщад, където се контролира изстрелването на сателита Sentinel-2b. Това беше идеален повод да се съберем и да поговорим за изстрелване на неща в Космоса – било то сателите, хора или машини за добиване на руда от астероиди.

Прекият ни кореспондент от ESA Любо показа как изглежда централата на ESA, а в бара с Владимир Божилов и Тихомир Димитров говорихме за всичко свързано с изследването на Космоса:

  • Дали да събираме пари за туристически билет до Луната?
  • Защо е толкова трудно и скъпо да изстреляме нещо в Космоса?
  • Какви са плановете на ESA и NASA?
  • Ще ни изненадат ли китайците или индийците?
  • и за каквото друго се сетим в бар Строежа.

За лекторите:

Тихомир Димитров – специалист по космически науки, завършил космическа програма в NASA със сътрудничеството на Международен Космически Университет, магистрант по астрономия в СУ и лектор в планетариума на детски научен център “Музейко”

Владимир Божилов – доктор по астрономия и преподавател в Катедра “Астрономия“ към Физически факултет на Софийски университет, главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ и лектор в планетариума на Детски научен център „Музейко“. През 2010 г. печели второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ , а през 2014 г. първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ в Лондон, Великобритания.

Ето и видео от събитието (в 2 части)

astrophoto event photo

Срещнахме ви с Ганчо Ганчев, докторант в катедра “Астрономия” към Физическия Факултет на СУ, за да говорим за астрофотография.

През последните 15 години се разви една много атрактивна, техническа и естетически красива част от фотографията – астрофотографията или изкуството да снимаш нощните небеса, понякога придружени от великолепни пейзажи на снимките.

Винаги сме си мечтали да можем да запечатаме този момент, в който погледнем нагоре и видим цялото небе обсипано със звезди, Луна или бледата ивица наречена Млечен Път. Днес всеки има поне един фотоапарат – дали в телефон дали в малко по-голям формат; всичко може да бъде документирано и споделено почти веднага, но не и звездното небе над нас. Зад една красива астрофотография стоят часове, ако не и дни усилия, подготовки, планиране и обработка.

Дали обаче този подраздел на фотографията е само красиво изкуство, или пък може да бъде полезен на модерната астрофизиката и астрономите по цял свят?

Ето и видео от събитието:

 

sitp lupus

Никога не е Лупус” – д-р Хаус

Понякога собствената ни имунна система, която трябва да ни пази от нашественици се обръща срещу нас, за да превърне хармонията на процесите в организма в една същинска гражданска война. За тези процеси ще говори д-р Никола Кереков в следващото издание на Skeptics in the Pub.

Говорихме за:

  • Какво представляват автоимунните заболявания и как се появяват те?
  • Каква е разликата между автоимунитет и автоимунно заболяване?
  • С какво се характеризират различните автоимунни заболявания и колко чести са те сред популацията?
  • Какви мерки за лечение и поддържащи терапии предлага съвременната медицина за тези заболявания?

Д-р Никола Кереков е специалист по имунология. Работи в Института по Микробиология към Българска Академия на Науките. Съ-автор е на серия научни статии, публикувани в специализирани издания. За да популяризира науката пред по-голяма аудитория, води няколко събития от серията Skeptics in the Pub, активно работи с лекторите при подготовка на техните теми, бил е и автор в Наука OFFNews.

Видео от събитието в две части ще видите тук. Ето и линк към презентацията на д-р Кереков.

 

Четем книги, четем блогове и новини. Но някои учени се занимават с далеч по-интересно четене – те четат геноми. Четенето или секвенирането на геноми отговаря на въпроса как са подредени съставните части в пълното ДНК на организма. На този Skeptics in the Pub говорихме:
  • Каква е гениалната концепция зад този метод?
  • Как се развива той през краткото си, но бурно съществуване?
  • Какво ни очаква в близкото бъдеще, какво ще ни разкрие? (а то ще е много интересно)

Йордан Стефанов е биолог и докторант по микробиология. Академичните му интереси са насочени към ензимологията – продукция и пречистване на различни ензими от бактериален произход. Като хоби развива блог и Facebook страница, с които се стреми да развива критичното мислене на читателите и да събужда интереса им към науката с любопитни материали.

Ето и видео от събитието:

 

sitp-et-life-new-date

Въпросът дали сме сами във Вселената вълнува човечеството от най-дълбок древност. В търсенето на неговия отговор живота си са прекарали хиляди хора, занимаващи се с най-различни области на науката: от философия, през биология, до астрономия и астрофизика. Днес за науката е известно, че броят на цивилизациите, които са развити поне колкото нас, дори само в Млечния път, трябва да е не по-малък от 100! Това означава, че нашата Галактика гъмжи от живот, но въпреки това ние все още не сме осъществили контакт с разумни същества от друга планета.

По време на презентацията говорихме:

  • Kак са се развивали представите ни и знанията ни за живота извън Земята в исторически план.
  • Уравнението на Дрейк – Млечният път представлява едно добре населено място.
  • Парадокс на Ферми – защо нямаме доказателства, че съществуват извънземни цивилизации?
  • Извънземните от филмите.

Никола Каравасилев е докторант по астрофизика в СУ “Св. Климент Охридски” и изследва едни от най-старите обекти във Вселената – сферичните звездни купове. Той ръководи няколко школи по физика и астрономия, в които подготвя ученици, представящи страната ни на международни олимпиади. Те са спечелили много медали през последните няколко години. Никола е страстен комуникатор на науката, един от първите лектори на Ratio, участник в Софийски фестивал на науката и лектор в планетариума в Muzeiko.

sitp hpv

Темата на този Skeptics in the Pub би накарала не една водеща на сутрешен блок да настръхне: защото този път говорихме за ваксини (!!!) и най-вече за ваксинацията срещу човешки папиломавирус (HPV). Д-р Никола Кереков разказа какво е HPV и, както се казва на медицински жаргон, “защо е толкова гадно?”; защо се налага да се пазим от него. Говорихме повече за наличните ваксини срещу HPV и тяхната ефективност. За финал, засегнахме и въпроса за ваксинациите при бременни жени.

sitp eyes

С мисъл се управлява компютър, с поглед се играят компютърни игри. Това са забавните приложения на някои от съвременните технологии. За някои хора обаче тези технологии изцяло променят живота им – дават им възможност да говорят, да общуват, да бъдат независими.

Помагащите технологии компенсират физическите ограничения на хората с увреждания и им дават шанс за развитие и реализация. Какво представляват технологиите за контрол на компютър с помощта на погледа? Как само с поглед може да се пише, говори, общува в Интернет? Това научихме от представянето на д-р Морис Гринберг и д-р Евгения Христова.

sitp beer

Време е да се фокусираме върху най-неизменната съставка на Skeptics in the Pub – бирата. За бира, научно, си говорихме на 15 март от 19:30 в Строежа.

  • Можем ли да правим бира в Космоса?
  • Какви методи за правене на бира има?
  • Защо жените разбират повече от бира?
  • Как Reinheitsgebot убива креативността (и хипстърите)?

За бирата говориха Георги Христов, бирен експерт и биологичен фен, и Мирослава Димитрова, биологичен експерт и бирен фен.

fmri

Коя част от мозъка е отговорна когато решаваш дали да си купиш нови обувки онлайн, преценяваш как да заложиш на борсата и се сещаш за гореща среща от снощи? Отговор на тези въпроси може да даде функционалният ядреномагнитен резонанс (fMRI), а за него ни разказа повече д-р Марин Пенков на 16 февруари в клуб “Строежа”.

Д-р Марин Пенков завежда отделението по образна диагностика в столичната болница “Св. Иван Рилски”. Завършва медицина през 2003 г. в МУ София. През 2009 г. придобива специалност „Образна диагностика”.

sitp astrology

Със сигурност ви се е случвало да ви кажат, че се държите като типичен представител на зодията си или че дори да не вярвате в “такива работи”, астрологията работи. Всеки от нас е чувал, че звездите и планетите ни влияят, като с положението си определят какво ще ни се случи през деня. Според астрологията как са разположени небесните тела в момента, в който се раждаме, определя дори какви хора ще бъдем. Има ли истина в това и възможно ли е изобщо небесните тела да ни оказват някакво влияние дискутирахме с астронома Никола Каравасилев на 19-ти януари.

Никола Каравасилев е докторант по астрофизика в СУ “Св. Климент Охридски” и изследва едни от най-старите обекти във Вселената – сферичните звездни купове. Той ръководи няколко школи по физика и астрономия, в които подготвя ученици, представящи страната ни на международни олимпиади. Те са спечелили много медали през последните няколко години. Никола е страстен комуникатор на науката, един от първите лектори на Ratio, участник в Софийски фестивал на науката и лектор в новооткрития планетариум в Музейко.

Д-р Никола Кереков представи имунната система – такава, каквото не сте я виждали никога до сега.

Става дума за една война. Една война, която се води през целия ни живот, а в повечето случаи ние дори не разбираме. Докато ние ходим, тичаме, работим, храним се, смеем се, плачем, обичаме, страдаме… иначе казано, живеем, дълбоко вътре в нас се води епична битка в мащаби непознати за повечето от нас. Разказахме за кървави битки, зверства, коварство, жестокост и насилие, показахме раждането на герои, техния трагичен живот и неизбежната им смърт, говорихме за могъщи врагове и страховити чудовища, за победи и за революции… Полето на бойните действия беше Bar Vintage.

Марс присъства в новините на NASA постоянно, особено в последните няколко месеца. Следи от течаща вода и индикации, че соларните ветрове са унищожили атмосферата на Червената планета – това са само най-големите новини. Какви са техните последствия, какво можем да очакваме в следващите месеци и към какво се фокусират изследванията на учените сега? На тези въпроси ни отговори Камен Козарев – нашият гид из Марсианските хроники, поне на 17 ноември.

Видяхме документалния филм „The Unbelievers”, в който един биолог (Ричард Докинс) и един физик (Лорънс Краус) обединяват сили в името на обща кауза: просветителска дейност с рационални мотиви в национален щатски мащаб.
Two of a kind – against all gods!

„The Unbelievers” е режисиран от Гас Холуърда, а сред бляскавите имена, взели участие в него, са Вернер Херцог, Сам Харис, Даниъл Денет, Уди Алън, Иън Макюън, Камерън Диас, Майкъл Шърмър, Бил Пулман, Рики Джървейс, Стивън Хокинг, Сара Силвърман, Тим Минчин, Еди Изард, Пен Джулиет, Джеймс Ранди, Аян Хирси Али и Кормак Маккарти.

Видяхме документалния филм за живота на Кристофър Хиченс. Паралелно с това, а и впоследствие, се включихме в любимото хоби на The Hitch. По негови думи: “Alcohol makes other people less tedious, and food less bland, and can help provide what the Greeks called entheos, or the slight buzz of inspiration when reading or writing. ”

Христо Колев показа няколко високоградусови експеримента, за да насочи вниманието на масите. Позитивно заредени, обсъждахме експериментите и други аспекти на науката на по бира в градината на Trip Ten.