Какви са социалните и етични последствия от напредъка в генетичните технологии? Можем ли да определим границата между терапия и „подобрение“ на човешкия организъм? Ще разберем на “Етика и Генетика” и ще търсим границата между науката и морала.
Генетиката е наука за наследствеността и вариациите в организмите и е трансформирала начина, по който разбираме себе си и света около нас. Технологиите за четене и редактиране на ДНК напредват със зашеметяваща скорост, поставяйки на дневен ред нови етични дилеми.
Със Стоян Ставру, Любомир Балабански и Славил Пейков ще обсъдим къде трябва да е границата при контрола на нашите гени. Ще разгледаме възможностите и рисковете на генните терапии, като се фокусираме върху теми като CRISPR, метагеномика и наследяване на генетични промени. Ще обсъдим клонирането и защо технологията се прилага в различни области, но все още не върху хората. Какво означава „junk DNA“ и как то може да се използва за криминалистични цели?
В заключение ще разгледаме най-големите етични предизвикателства пред съвременната генетика, включително правото на отказ от генетични изследвания и последствията от тези решения за индивидуалната и фамилната идентичност. Ще се опитаме да разберем не само къде се намираме в момента, но и какъв е социалният контекст и бъдещето на генетичните технологии.
Присъединете се към нас на 18 септември за едно задълбочено изследване на етиката и генетиката и там където науката среща морала.
Билети
Билетът не е резервация за седящо място. Препоръчваме ви да дойдете по-рано преди старта на събитието, за да си осигурите удобно място. На входа може да ви бъде поискан документ за самоличност и охраната да провери личния ви багаж. Лица под 18 години се допускат само с придружител.
Програма
19:00 – отваряме врати
20:00 – 20:05 откриване
20:05 – 20:30 д-р Любомир Балабански
20:30 – 20:40 почивка
20:40 – 21:05 д-р Славил Пейков
21:05 – 21:15 почивка
21:15 – 22:00 дискусия с проф. д.н. Стоян Ставру и Q & A
22:00 – закриване
За лекторите
Славил Пейков е молекулярен генетик и преподавател в катедра Генетика на Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Завършил е докторантурата си в Хайделбергския университет (Германия). Има дългогодишен опит в сферата на генното инженерство и синтетичната биология. Един от ръководителите на българските отбори по синтетична биология iGEM Bulgaria. Изследванията му в момента са концентрирани в областта на бактериалната геномика и изучаването на механизмите на антибиотична резистентност в патогенните бактерии на генетично ниво.
Любомир Балабански е завършил Молекулярна генетика в Единбургския университет и Генетика и геномика в Биологическия факултет, СУ „Св. Климент Охридски“. Има докторантура към МУ-София, защитавайки дисертация, в която изследва геномите на български столетници с цел установяване на генетични фактори, предразполагащи към здравословно дълголетие.
Работил е в първата геномната лаборатория в България към СБАЛХ „Д-р Малинов”, оборудвана със секвенатор от ново поколение, където извършва специализирани геномни анализи и диагностика на генетични заболявания при хора. Автор и съавтор е на множество научни публикации в различни български и международни списания. Лектор и участник е в редица национални и чуждестранни конгреси. Координатор е на научни проекти към „Фонд научни изследвания“.
Когато не обработва биоинформатични данни, д-р Балабански обича да е в планината, да кара колело или ски и да се занимава с музика.
Проф. д.н. Стоян Ставру е юрист и философ. Той е ръководител на секция „Етически изследвания“ на ИФС при Българската академия на науките. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. Основател е на научното електронно списание и интердисциплинарна общност „Предизвикай правото!“ и съосновател и главен редактор на експертна правна система ЛЕКСЕБРА.
===
Локация на събитието
Събитието ще се проведе в клуб Строежа с адрес: гр. София, 1000, ул. Георги С. Раковски № 116.
