Наскоро оптическата плътност на диска на галактиката Андромеда бе измерена с помощта на качествено нови методи с безпрецедентна разделителна способност. Тя достигна 20 х 20 персека, благодарение на фотометрия от космическия телескоп Хъбъл за звезди със слънчева маса. Въпреки това, най-сигурния начин да се определи колко е непрозрачна тази галактика по даден лъч на зрение остава намирането на обект, разположен зад нея. Квазарите са  изключително подходящи за постигането на тази цел, тъй като са обектите с най-висока известна светимост във Вселената и имат стандартно, добре изучено разпределение на спектралната енергия.

В тази лекция ще научите не само как се търсят и намират такива квазари, но и каква ценна инфомация можем да извлечем от тяхната светлина, успяла да пробие праховия диск на галактиката Андромеда.

За лектора:

Доцент Петко Недялков е възпитаник на катедрата по Астрономия при Физическия факутет на Софийския университет, където започва работа през 1994 г.  Тук той защитава  дисертация за научната и образователна степен доктор на тема “Наблюдателни прояви на екстинкцията в дискове на спирални галактики” през 1998 г. Специализирал е в Специалната астрофизическа обсерватория на Руската академия на науките в Северен Кавказ, Институт по радиастрономия Макс Планк в Бон, Германия, и Департамента по Астрономия на Университета на щата Вашингтон в Сиатъл, САЩ.   Научните му изследвания, половината от които имат за предмет индивидуални обекти в полето на галактиката Андромеда, са съсредоточени в областта на поглъщането на светлината и звездните населения. Най-значимото му научно откритие е първата оптическа идентификация на мек ренгенов източник в тази галактика с променлива звезда от типа “нови” през 2002 г.

През 2004 г. под негово ръководството се сформира група за търсене на нови в близки галактики с участието както на преподаватели, докторанти и студенти от катедрата по Астрономия, така и учени от Института по Астрономия при БАН.

През годините за изследването на оптическата плътност на галактиката Андромеда са привличани  масивни звезди от нейния диск, кълбовидни купове, далечни галактики, а напоследък – и квазари, видими през него.

Събитието е част от кръжока по астрономия към катедра “Астрономия” на Физически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.