Човешката памет е в основата на взаимодействието ни с околния свят. Способността да запаметяваме и да си спомняме е не само своеобразен механизъм за пътуване във времето – тя е и важен източник на информация.

Паметта ни позволява да разпознаваме промените в динамичната среда, да взимаме решения на основата на предишен опит и да планираме хода на действията си.

С увеличаване на продължителността на живота в развитите страни, нараства и броят на пациентите, страдащи от заболявания, които влияят на паметта. Колкото по-добре познаваме биологичните основи на паметта и формирането ѝ в мозъка, толкова по-вероятно е да открием нови терапевтични средства.

Но изследванията на паметта вече отдавна не са приложими само в областта на неврологията и психиатрията. Те са движеща сила за изкуствения интелект и роботиката, както и причина да се замислим за организацията на образованието.

На 11 февруари проф. Богдан Драгански, невролог от Университета в Лозана, и Богомил Пешев, студент от Биологическия факултет към СУ, ще ни запознаят с традициите и новите тенденции в изследванията на паметта. Ще започнем от първите хипотези за организацията на мозъка, ще минем през лабораторните и клинични изследвания за разкриване как се формира паметта и ще стигнем до най-съвременните концепции за това как мозъкът ни запомня информация. Ще чуем и колко е важно да разглеждаме паметта през призмата на различни научни дисциплини.

Елате, за да се убедите, че освен себепознание, науката за паметта е мощно оръжие в стремежа ни към целенасочен технически прогрес.

Купи билет

За лекторите

Проф. Богдан Драгански е невролог към катедрата по Клинични невронауки към Университетската болница на Лозана в Швейцария, директор на лабораторията по образна диагностика LREN. След специализация по клинична неврология в Германия, той се занимава с изследвания на мозъка чрез образна диагностика с ядрено-магнтитен резонанс в UCL Лондон, Великобритания, дейност която продъжава в Института по човешка когниция и науки за мозъка Макс Планк в Лайпциг, Германия.

Настоящите проекти на проф.Драгански са в сферата на мозъчното здраве и неврологичните заболявания с акцент върху въпроси свързани с пластичността на мозъка, които биха допринесли за разработване на нови терапевтични подходи при деменция. Широките му интереси се простират също и в сферата на здравословно остаряване, формиране и консолидиране на паметта и различните разстройства, които влияят на правилното ѝ функциониране. Проф.Драгански е редактор в редица реномирани научни издания, като PLOS One и Frontiers in Human Neuroscience.

Понастоящем Богомил Пешев е студент последна година в специалност Биология и английски език към Биологически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Богомил има задълбочени интереси в областта на невробиологията. Конкретните проблеми, върху които той иска да работи в бъдеще, са свързани с физиологичните процеси, които обуславят формирането и актуализацията на дълготрайните контекстуални (пространствено-времеви) спомени при бозайниците, ролята на съня в тези процеси, значението на паметта за социалното поведение при животните и изменението в паметовите функции при стрес.

Концепцията за постоянно променящата се мозъчна архитектура в унисон с постоянно променящата се среда, е основната мотивация в неговия стремеж към изследователска и преподавателска кариера. Една от големите цели на Богомил е популяризирането на невронауките в България и запознаването на масовата аудитория със значението на напредъка в тази област на биологията. Предстоящето събитие, организирано от Ratio, е първа важна стъпка в тази посока.

Билети

Покупката на билет не гарантира седящо място – препоръчваме ви да дойдете навреме, за да намерите най-удобното за вас.