Опознаването на света около нас неминуемо минава през въпросите какви са изграждащите го обекти и как те се свързват в едно цяло. В областта на физиката на елементарните частици отговорите се дават от така наречения Стандартен модел – теорията, която описва градивните елементи и взаимодействията между тях. Тази теория триумфира през 2012 година когато предсказания от нея Хигс бозон беше открит на ускорителя LHC в CERN. Но въпреки своите постижения, Стандартният модел не ни дава обяснение на два от основните феномена, когато вперим поглед към Космоса – почти пълната липса на антиматерия и наличието на огромно количество тъмно вещество във Вселената. Разбирането на тези два наблюдателни факта може би се крие именно в изследването какво точно е било миналото на Вселената и какви процеси са са протичали много малко след нейното създаване… Прецизното изучаване на същността на тъмната материя и търсенето на нови механизми за създаване и проявленията на асиметрията между материя и антиматерия се радват на завиден интерес понастоящем, като те са обект на изследване на настоящи и предстоящи наскоро експерименти. И може би новите знания ще успеят да хвърлят светлина върху общите за Космологията и Физиката на елементарните частици въпроси, като по този начин ни разкрият още една страница от историята на Вселената…
Венелин Кожухаров е доцент в катедра Атомна физика на Физическия факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“. От средата на 2002 година работи активно в областта на физиката на елементарните частици, като е бил последователно отговорник за централната система за запис на данните, отговорник и основен разработчик на софтуера за реконструкция и анализ на данните и софтуерен координатор на експеримента NA48/2 в CERN, който е посветен на изучаването на асиметрията между материята и антиматерията в системата на заредените К- мезони. Впоследствие той е отговарял за дизайна и изработването на детектор за регистрация на високоенергетични фотони, който вече е интегриран и участва в набора на данни на експеримента NA62 в CERN по изучаване на свръх-редки разпади на К-мезони. През 2014 година, съвместно с Mauro Raggi от Националната лаборатория във Фраскати, Италия, предлага конструирането на експеримента PADME (Positron Annihilation into Dark Matter Experiment) по търсене на нови частици, използвайки неприлаган досега метод. Експериментът е одобрен и е в процес на изграждане, като се очаква да заработи през 2018 година. Също така Венелин Кожухаров е и победител в конкурса Famelab–България през 2008-а година.
© echo date(Y);?> Copyright Ratio