Телескопите в България – оптични системи и параметри

След първите астрономически наблюдения с телескоп на Галилео Галилей в началото на 1610 г. започва подем в усъвършенстването на оптичните инструменти, при това не само за целите на астрономията. Учени като Йохан Кеплер, Кристиян Хюйгенс и Исак Нютон предлагат нови решения, които бързо променят облика на телескопа и подобряват неговите възможности. Пак през 17-и век Робърт Хук и приятелят на Хюйгенс – Антони ван Льовенхук продължават делото на Ханс и Захариас Янсен (баща и син), като усъвършенстват микроскопа. Не липсват и изненади – през 1672 г. френският скулптор и художник Лоренцо Касегрен предлага една от най-често използваните и до днес оптични системи за астрономически инструменти.

Следва дълга историия с имената на мнозина изобретатели, дали своя принос в усъвършенстването на телескопа и изобщо – на оптичните прибори. Навлизането на фотографията в астрономическите наблюдения в края на 19-и век поставя нови изисквания към качествата на телескопите и в първата половина на 20-и век се появяват оптичнните системи Шмит, Ричи-Кретиен, Максутов и някои по-малко известни, като Бейкър-Шмит, Бейкър- Нън, Мерсен-Шмит, Райт, Шмит-Вайсала и др. Усъвършенства се също и рефракторната оптика. Днес съществува голямо разнообразие от телескопи с хибридни оптични системи, като Шмит-Касегрен, менисков Касегрен, менисков Грегори, Дал-Кирхен, Аргунов, Клевцов и др.

В тази лекция историята на развитието на астрономическата оптика се коментира паралелно със своеобразна фото- разходка в Националната астрономическа обсерватория Рожен, по време на която се обсъждат също параметрите и качествата на инструменнтите там, както и на някои инструменти в други обсерватории в страната.

Лекцията е подходяща за студенти, ученици, учители и за широкия кръг хора, проявяващи интерес към астрономическата оптика, астрофотографията и тяхната история.