Какво е хоризонтът? Праг, отвъд който не виждаме, или граница, която ни отделя от времето? В “Хоризонти: Линии на времето” ще разгледаме как времето, паметта и разказът оформят нашето възприятие за миналото, настоящето и бъдещето.
Дали миналото, макар и вече случило се, остава изменчиво и податливо на интерпретация? А бъдещето – то е само хипотеза, разказ без твърда основа. Къде остава настоящето и защо често ни разочарова?
На 26 ноември на сцената ще излязат три изключителни личности: Георги Господинов, автор на световно признатите “Времеубежище” и “Физика на тъгата”, Иван Ланджев, поет и есеист с дълбок поглед към философията на литературата и проф. Стоян Ставру, юрист и философ, специалист по етика и биоетика. Те ще засегнат въпросите, които засягат всеки от нас, изправен пред сложните пластове на времето:
- Доколко миналото е фиксирано и може ли да бъде променяно чрез нов разказ?
- Как можем да намерим стойност в настоящето, ако то често е затъмнено от разочарования и копнеж по хоризонта?
- Защо бъдещето често изглежда като по-слаб разказ в сравнение с миналото?
Заповядайте на 26 ноември, за да погледнем заедно към хоризонта и да станете част от един разговор, който променя представите за това къде стоим между тези разкази.
Събитието е в рамките на серията Vox Nihili като възобновява поредицата от 2017 г. със съвместни инициативи на живо между Ratio и Предизвикай правото!
Билети
Билетът не е резервация за седящо място. Препоръчваме ви да дойдете по-рано преди старта на събитието, за да си осигурите удобно място. На входа може да ви бъде поискан документ за самоличност и охраната да провери личния ви багаж. Лица под 18 години се допускат само с придружител.
Програма
19:00 – отваряме врати
19:30 – 19:35 откриване
19:35 – 19:50 Иван Ланджев
19:50 – 20:00 Георги Господинов
20:00 – 20:10 Стоян Ставру
20:10 – 20:20 почивка
20:20 – 21:30 дискусия и Q & A
21:30 – 22:00 автографи
22:00 – закриване
За лекторите
Георги Господинов е един от най-четените и превеждани български автори по света. През 2023 г. печели Международен Букър за английското издание на романа си Времеубежище (превод Анджела Родел, изд. W&N, Лондон). Книгите му са публикувани на повече от 30 езика. Неговият Естествен роман (1999), връща читателите към българската литература и отваря вратите към световната публика.
Романът му Физика на тъгата печели Европейската награда Ангелус (2019) и международната награда Ян Михалски (2016). Чуждата критика сравнява Господинов с писатели като Маркес, Орхан Памук, Милан Кундера. Произведенията на Господинов се преподават в университети в Европа, Великобритания, САЩ, Аржентина. Най-новата му книга е „Градинарят и смъртта“ (2024).
Част от неговите отличия са: Кавалер на Френския орден за изкуство и литература, Почетен гражданин на София, стипендиант на Ню Йоркската публична библиотека за 2017/2018. Георги Господинов е доцент по нова и съвременна българска литература към Института за литература при БАН. Живее и работи в София.
Иван Ланджев е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015г. е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой.) Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на Literarsches Colloquium, Берлин (2022).
Носител на Голямата награда за поезия “Орфеев венец” (2019), лауреат от конкурсите “Южна пролет”, “Веселин Ханчев”, “Владимир Башев”. Негови стихотворения са преведени на 10 езика.
Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски, руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Дойче Веле”.
Проф. д.н. Стоян Ставру е юрист и философ. Той е ръководител на секция „Етически изследвания“ на ИФС при Българската академия на науките. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. Основател е на научното електронно списание и интердисциплинарна общност „Предизвикай правото!“ и съосновател и главен редактор на експертна правна система ЛЕКСЕБРА.
