Пандемия от COVID-19 накара целия свят да спре, но и да се замисли. Серия въпроси изплуваха и започнаха да се обсъждат сред все по-широк кръг хора, например:
📌 Защо и как се появяват и разпространяват нови заболявания като COVID-19?
📌 Какви рискове крият те за нас, за природата и за бъдещето ни?
📌 Можем ли да се предпазим и да намалим щетите, нанесени от тях?
📌 Има ли пандемии сред животните?
📌 Може ли да има някаква полза от вирусите от еволюционна гледна точка?
Ще чуем мнението на зоолози и молекулярни биолози по тези и други въпроси, свързани с прехвърлянето на заболявания между хора и животни. На тази пандемична дискусия, на гости са ни учени от Националният природонаучен музей при БАН, които ще анонсират специалната изложба, посветена на зоонозите, която наскоро стана част от еккспозицията на музея. Бъдете с Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН), Юрий Корнилев (НПМ-БАН), Ния Тошкова (НПМ-БАН) и Никола Кереков (RATIO) на 11 декември в 20:00 часа.
Линк към live-a ще пуснем малко преди началото на стрийма на страницата на Ratio и в събитието, както и в канала на Ratio в YouTube.
Йордан Кошев е ветеринарен техник и магистър по биология, доктор по зоология и главен асистент по екология и опазване на екосистемите в секция “Биомониторинг и екологичен риск” на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. През последните 18 години работи в сферата на консервационната биология, в проучване и опазване на бозайниците и по-конкретно на гризачи и чуждите инвазивни видове, като американска норка, нутрия, ондатра и енотовидно куче.
Публикувал е над 25 научни статии и глави от книги в български и световни научни издания. Ръководител и участник в изследвания на чуждите инвазивни видове бозайници на Балканския полуостров. Член на Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS).
Ния Тошкова е от тези биолози, които не се страхуват да се изцапат в желанието си да се докоснат по-близо до природата. Има две магистратури от Софийския университет ‘Свети Климент Охридски’ – по Физиология на животните и по Микология и алгология, а в момента е докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките и работи в Националния природонаучен музей при БАН. Изследователските ѝ интереси са в сферата на екофизиология, имунология, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). Още като гимназистка започва да се занимава с изследване на пещери. Участвала е в множество изследователски експедиции в България, Европа, Индонезия, Борнео, Панама и Хаваите.
Никола Кереков има бакалавърска степен по молекулярна биология, магистърска степен по клетъчна биология и докторска степен по имунология. Въпреки разнообразните си познания в сферата е на мнение, че имунната система е един от най-сложните механизми, с които хората сме се сблъсквали и ще мине още доста време преди да я опознаем достатъчно, че да можем да я контролираме. Активно се интересува от епидемиология на остри заразни заболявания в човешката популация и ваксинология. Един от организаторите на Ratio – платформа за комуникация на науката на човешки език.
Юрий Корнилев има магистърска степен по биология от Университета на Флорида, САЩ, с фокус върху изследването на земноводните и влечугите и тяхното опазване, а в момента е докторант по зоология в Националния природонаучен музей при БАН. За него търсенето и особено намирането на жаби и змии (включително в пек, тиня и трънаци) е чудесен начин за прекарване на времето. Знае, че макар и често да не ги забелязваме, земноводните и влечугите са не само удивителни за науката, но и са важни елементи от екосистемата.