📌 Индивидите на кой животински вид тежат най-много ако се съберат всички на едно място? Ще разберем по време на рубриката „Няма глупави въпроси“.
📌 В “Dafacts” пък ще ви разкрием каква е скоростта, с която профучават мислите ни всеки ден.
📌 От “Науката не спи” ще разберете най-новото от света на науката.Основната тема в този епизод е математическото моделиране. Сигурно и вие като нас, поне веднъж сте се питали защо нещата се случват по начина, по който се случват. Отговорът на този въпрос можем да намерим с помощта на моделирането.Научните модели се основават на емпирични наблюдения върху света. Въпреки че звучат сложно, те са в основата на начина, по който изграждаме убежденията си за света около нас. Моделите можем да тестваме и подобряваме въз основа на реални данни. Те ни позволявам да “надникнем в бъдещето” и реалистично да предвиждаме как ще се развият различни процеси.
На 28 юли ще си поговорим с д-р Виктор Сендеров, за да отговорим на въпроси като:
💡 Всичко ли може да бъде моделирано?
💡 Кои са най-значителните успехи на математическото моделиране и какво е бъдещето му?
💡 Как се правят моделите, които предсказват хода на настоящата пандемия?
💡 Кога трябва да внимаваме с предвижданията на моделите?
💡 Има ли моделирането място в социалните науки, в политиката, в икономиката?
За лектора
Д-Р Виктор Сендеров е биоинформатик и специалист по вероятностно моделиране, на 37 години, в момента е стипендиант на европейската комисия по програмата “Мария Кюри” в шведския природонаучен музей в Стокхолм. Притежава бакалавърска степен по компютърна математика от Университет Магдебург и магистърска степен по биостатистика от Университет Мюнхен (Германия). Докторската си дисертация защитава в България по програма “Мария Кюри” в БАН и научно издателство “Пенсофт” върху тема, отнасяща до съхранението и обработката на научно знание за биоразнообразието на планетата в интелигентни бази-данни.
Пътешествието му из света на научното моделиране започва, когато по време на докторантската си програма е на академичен обмен в Стокхолм, където се запознава с проф. Фредрик Ронкуист, водещ учен в областта на статистическото моделиране на еволюционни процеси. Заедно с неговата подкрепа, пише изследователски грант за разработването на програмен език от ново поколение, който да разреши проблемите, с които еволюционните биолози се сблъскват при математическото моделиране. Решението стъпва на най-новите идеи от областта на вероятностното програмиране.
След избухването на епидемията “Ковид-19” се включва в изследването на заболеваемостта, проведено по-рано тази година в Пловдив. Със съ-авторката си д-р Савина Стоицова изобретяват за една вечер метод за получаване на случайна географска извадка от публични отворени данни. Решава да приложи и уменията си по вероятностно програмиране и предоставя с отворен достъп инструмент за предвиждане на броя на заболелите, вземащ под внимание статистическата погрешност на теста за анти-тела.
Виктор е активен популяризатор на науката с няколко участия във ФеймЛаб на Британски съвет, едното от които завършва с първо място. Вярва в приложението на методи от изкуствения интелект в еволюционната биология. В свободното си време кара каяк и катери болдъри в стокхолмския архипелаг.
