В този епизод Любомир Бабуров, Боряна Бунджулова и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо деменцията е проблем?
– Можем ли да си представим какъв е животът на хората с деменция?
– Какъв е „фазомерът“ на социолозите?
– Какво представляват т.нар. „ларвени субект“ (Дельоз)?
– Как се „разбягва“ субекта и възможни ли са пасивни, квантови субекти?
– Каква е връзката между деменцията, сънищата и Фройд?
– Чие „епохе“ е по-силно?
– Кой се страхува от бъдещето и защо идентичността не е антоним на промяната?
– Какво представлява методът на валидизация?
– Защо Науката не може да реши проблемът и каква е разликата между помощ, грижи и подкрепа?
– Може ли аниматорите да заменят болногледачите?
– От какъв културен живот се нуждаят хората с деменция?
– Възможна ли е „икономика на старостта“?
– Може ли бизнесът да замени социалните услуги?
В основата на този разговор са феномонелогичните и ексизстенциални измерения на животът с деменция. Опитът ни е да се докоснем до света на хората, които постепенно изгубват себе си, въпреки че тялото продължава да бъде техен „субектоносител“. „Разпадът на личността“ се оказва повод за сериозни тревоги на брега на нормалността, където „обикновените“ си даваме сметка за крехкостта на интегрирания от нас свят. Логосът вижда своите граници, а опитите му да разбере се сблъскват с провокациите на множествеността.
„Самата тази ситуация [животът с деменция – бел. СС] налага да се абстрахираме от всякакви структури, правила, контролирания, предвидимости и по-скоро да се опитаме да си представим живеене в множественост и разпръснатост; да си представим „субекта“ в неговата невъзможност да бъде или по-скоро да остане „субект“ в неговата разстроеност, разпадане. Дори не знам дали „субект“ е подходящата дума в случая, ако под това се разбира „рефлексивност“, „единство на самосъзнанието“, „способност за самоконтрол“ и прочие неща. По-скоро става дума за състояния на пропадане, потъване, изплуване и пак потъване; разпадане и събиране на аза; загуба на контрол (рефлексивност) и частично завръщане, като забавянето все повече прогресира, т.е. моментите на възвръщане на способността за контрол и рефлексивност стават все по-редки.
…
Деменцията оголва „трансцедентално поле“ без Аз; множествеността и разпокъсаността на „ларвени субекти“. Заболяването прави видими разпръснатите „пасивни мен“, съзерцаващи и свиващи, сливащи миговете в траенето в пасивни синтези. Множество разпръснати „мен“ тук би могло да означава и отнасяне към себе си през „пелена“ от мъгла. Тези свивания, сливания обаче не са памети, не са рефлексии, е са преди тях и остават именно пасивни – въпреки че изграждат „субекти“, но не в резултат от активността им, а като „първични“, „ларвени“ субекти.“
Боряна Бунджулова,
Живот с деменция, 2023
Боряна Бунджулова е доктор по социология и главен асистент към катедра “Социология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Автор на книгите “Живот с деменция. Ракурси към изплъзващи се опити” и “Тяло и всекидневен свят. Случаи на пълна загуба на зрение”.
Тази мини-серия в Ratio Podcast изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© Copyright Ratio
