Поколението, което расте днес, никога не е познавало свят без интернет, смартфони и алгоритми. Изкуственият интелект вече обещава персонализирано образование, виртуални учители и достъп до знания, какъвто никое предишно поколение не е имало. В същото време все повече изследвания свързват социалните мрежи и прекомерното време пред екрана с проблеми в психичното здраве, концентрацията и социалното развитие на децата.
Дали технологиите ще направят следващото поколение по-умно, по-самостоятелно и по-подготвено за бъдещето? Или вече наблюдаваме цената на живот, прекаран пред екраните? И възможно ли е истината да не е нито в техноутопията, нито в технопесимизма?
В това събитие ще срещнем три различни гледни точки.
Оптимистичната визия – че дигиталните технологии и изкуственият интелект могат да бъдат най-големият съюзник на образованието и развитието на децата.
Песимистичната перспектива – за рисковете от социалните мрежи, алгоритмите, зависимостта от устройствата и необходимостта от ясни граници и регулации.
Ще потърсим реалистичния баланс между двете крайности – как можем да използваме технологиите разумно, без да се отказваме от предимствата им и без да пренебрегваме рисковете.