RATIO ДНК: Дискусии за наука и култура

края на втория сезон на Ratio: Дискусии за наука и култура (ДНК) говорим за нехудожествената литература с журналиста Димитър Кенаров. Неговият опит с този тип четива е богат и многостранен: както като читател, така и като писател. Митко разказва за произхода на нехудожествената литература, особените ѝ характеристики, как да я отличаваме от художествената и най-важното: дали и защо в момента сме поизоставили измислиците в ползата на по-трезвите и земни наративи?

Можем ли да разделим игрите на комерсиални и концептуални? Имаме ли вече шаблонни игри и колко всъщност е важно да започнеш една игра от нулата? Какъв е процесът на създаване на игра и къде живее основната артистична насока? Какви са границите на UI и по-простото винаги ли е по-добро? На всички тези въпроси ни отговарят двама артисти, които са се посветили на гейминга.

В този епизод ви срещаме с Милчо Василев – Lead Battle Designer в Creative Assembly Sofia. С него обсъдихме как се пресъздават свойствата на истинските оръжия в игрите така че да запазят предназначението си, какви са трудностите при пресъздаването на битки от различните периоди на човешката история и как чрез анимации и моушън кепчър се пресъздават битките визуално.

Обръщаме поглед към видеоигрите – наративна медия, която днес се конкурира с по-древните си предшественици. На гости на Васко са Мая и Тодор от Creative Assembly Sofia, които разказват за това какво е да осъществиш детската мечта на мнозина и да работиш в гейминг индустрията. Но това е само началото; същината на обсъждането е свързана с въпроса за пресъздаването на исторически събития под формата на игра.

В този епизод обръщаме поглед към архитектурата. Той обаче е по-нетрадиционен, което дължим на госта ни – арх. Андрей Ходкевич. Неговото въображение е подхранено от проекти отвъд конвенционалната мисъл. Той разказва за своите вдъхновители от богатата история на архитектурното изкуство, които нарушават правилата на утвърдените стандарти на своето времето, а също и за свои собствени начинания, които тласкат нататък границите на познатото.

Новият ни епизод е посветен на космоса и на онези смели хора, които са готови да оставят всичко познато на Земята, за да я погледнат отвисоко. И кой би бил по-добър гост от Татяна Иванова – младата българка, която се е отправила по пътя на това да стане първата родна жена астронавт. Тя е само на 19 години, но вече е преминала през няколко обучителни лагера, на които се е запознала с изпитанията, с които човек се сблъсква в космоса.

Следващият епизод на ДНК ще е посветен на образованието, а гост е д-р Женя Лазарова – невроучен, доктор от Оксфорд. Тя представя своята визия за училището на бъдещето, която се основава на постиженията на невронауката от последните десетилетия. Какво ще се случи с класната стая? Каква е ролята на учителят в епохата на масов интернет? Нужни ли са учебниците или има по-добра алтернатива? Постижим ли е и как индивидуализираният подход при обучението? Това и още много в Ratio ДНК: Образованието на утрешния ден.

Първият епизод тази година е посветен на светлината, лещите и изображенията. На гости е Иван Шишиев, артистът зад популярната страница за градска фотография “Етюд-и-те на София”. Той разказва как едно случайно хрумване може да се превърне в призвание, кои са качествата на добрия фотограф, можеш ли да гледаш със същите очи на града, когато си запечатал едни от най-скъровените му тайни с камерата си, има ли бъдеще мобилната фотография и други любопитни истории.

Пилотният епизод дава подобаващо начало с разговор за научната фантастика – дом на великата способност на човека да си представя онова, което не съществува. Гост в студиото ни е преводачът от китайски Стефан Русинов. С него обсъдихме къде се срещат телепортите и хартиените указатели, дали фантастиката е начин да засегнем важни обществени теми и трябва ли му на превеждащия научно образование. Какво в научната фантастика ни привлича и кое е най-ценното в нея? Какво е мястото ѝ в широкия контекст на литературата? Как се справя един преводач, когато трябва да преведе науката от един фантастичен разказ или роман?

В този епизод от серията Дискусии за наука и култура (ДНК) ще си говорим какво е бъдещето на класическата музика в новата виртуална епоха. Трябва ли класическата музика да положи допълните усилия, за да се адаптира към тази нова реалност? В разговора ни с Балаж Бьорьоц ще стане дума и за виртуални концерти и кибер-представяния на нови албуми, оркестрите на следващото десетилетие и бъдещето на авторската музика.

Срещаме ви с психолога д-р Светлина Колева и хорър-автора Благой Иванов, които разговарят за страха, психопатията и садизма.Можем ли да бъдем научени да се страхуваме от нещо? Защо хорърът е едновременно отблъскващ и привличащ? Как се е променил начинът, по който гледаме на психопатията? Къде се пресичат ужасяващото и изкуството и как ни въздейства естетизацията на страховитото? Това са само някои от въпросите, които обсъдихме с тях в едночасовата ни дискусия.

В този епизод на ДНК Васко разговаря с Гергана Байкушева и Илия Борисов – двама реставратори, които разказват повече за това какво е да бъдеш реаниматор на културното наследство.

Дали това, което работят, е професия или призвание; какво точно прави един реставратор и защо е нужно да се откаже от егото си; на каква наука точно трябва да опрат в работата си тези хора, които се състезават с времето – на тези и още въпроси ще научите отговорите от епизода!

Петият епизод от поредицата е посветен на изкуствения интелект – какво точно представлява, колко е разпространен и развит днес, какво да очакваме от него занапред.

По-конкретно Васко обсъди с госта Константин Василев, известен като КИВ и добре познат в Ratio средите, каква роля има изкуственият интелект в изкуството: като творец, консуматор и критик на красивото. Очакват ви много интересни примери за “синтетично” изкуство!

Учителят по химия, комуникатор на науката и наш добър приятел Наско Стаменов се развихря в новия епизод на Ratio ДНК.

Той ни разказва за някои по-шантави научни факти, свързани с химия: каква е историята на Fanta; коя храна се топи в сода каустик, преди да ни бъде сервирана; кой неочакван предмет, който се среща навсякъде около нас последно време, можем да ползваме, за да си направим ракета; и гъзодишане. Да, точно така: гъзодишане. Чуйте целия епизод, за да научите какво, за бога, е това.

Игрите съпътстват човек през целия му живот, дори и когато понякога остават скрити зад маската на други дейности. В този епизод обаче говорим точно за онова, което думата “игра” извиква в съзнанието ни, като гост е дизайнерът на настолни и видеоигри Никола Петров. С него говорим за това: какви са приликите и разликите между настолните и видеоигрите; какви видове играчи можеш да срещнеш; как Stranger Things помогна на ролевите игри в последните години; на кои човешки способности помагат игрите; как игрите помагат да учим повече и кои образователни игри са добрите образователни игри.

В този епизод си говорим за историческата възстановка като изкуство, спектакъл и инструмент за изучаване на миналото. Как се пресъздават исторически артефакти, оръжия и облекло. Как и какво са яли римляните и какъв е вкусът им днес? Как е звучала тяхната музика и възможно ли е да я чуем и сега? Манол Глишев, поет, преводач и исторически риенактър рецитира молитва на готски, а Владимир Попов – Създател на Сдружение за антични реконструкции “Мос Майорум Улпие Сердице” ни разказва за смисъла на историческата възстановка, за вкусът на римския сос от рибени вътрешности и защо римляните изобщо не са вчерашни.

Какво е да обитаваш няколко свята едновременно и постоянно да търсиш и изучаваш онова, което ги обединява? В предпоследния епизод на “Дискусии за наука и култура” ви срещаме с Анжела Недялкова – актриса, радиолюбител, преподавател по роботика, а отскоро – студентка по физика. Двамата с Петко разговарят за всички тези любопитни дейности, с които тя се е заела, как са свързани и в какво се крие тайната на това да се развиваш паралелно в няколко различни области.

Десетият епизод на “Дискусии за наука и култура” е много специален, защото гост на студиото е самият екип на Ratio. Или поне едно значимо ядро: Петко, Любо и Васи, които по принцип са в ролята на организатори и водещи, сядат на меката мебел и разговарят с Васко за началото на общото им начинание, започнало преди цели 10 години.

Защо са избрали науката? Какъв път са извървели? Кои са най-хубавите страни на това да правиш събития с учени и хора на изкуството?