“Блажени са онези, които забравят,” казва Ницше – и е прав, поне от еволюционна гледна точка. Забравянето поддържа баланса между способността ни да формираме детайлни спомени за средата и да генерализираме, извличайки сходствата между различни ситуации. То е ключово за моделирането на нашето поведение.
Но въпреки огромното си значение за адаптация и поведението, процесите на забравянето остават сравнителнo неразбрани, особено в сравнение с тези по запаметяването. С напредването на модерната наука, невробиолозите вече имат нови възможности за проучване на мистериозните процеси на забравянето. Дори вече знаем кои са някои от биологичните “отговорници” за него.
На 16 март с биолога Богомил Пешев ще разберем какво вече знаем за забравянето и кои са най-интересните въпроси, свързани с този мистериозен процес:
- Изтриваме ли информация от мозъчните си архиви или просто ни се отказва достъпът до нея?
- Каква роля имат мозъчните стволови клетки за детската (инфантилна) амнезия?
- Как си взаимодействат сънят и забравянето?
- Как работят изследователските техники в молекулярната биология (оптогенетика, DREADDS, Ca2+ визуализация) за научното разгадаване на забравянето?
- Какво е общото между мухите, лабораторните гризачи и хората що се отнася до забравянето?
Ако темата е събудила интереса ви, не забравяйте да се присъедините към нас на 16 март в клуб Терминал 1 от 19:00 часа.
Програма
19:00 – отваряме врати
20:00 – Презентация на Богомил Пешев
21:00 – Обща дискусия и въпроси от публиката
21:40 – Край
Билети
Събитието вече е приключило, но можете да гледате записа му, както и още над 24 часа Ratio-съдържание с нашия виртуален пропуск!
Виж повече за виртуалния пропуск и какво включва той.
За лектора
Богомил Пешев има задълбочени интереси в областта на невробиологията на паметта. Конкретните интереси, върху които работи, са свързани с физиологичните процеси и анатомичните структури обвързани с емоционалната модулация на дълготрайната епизодична памет, ролята на съня за консолидацията и транформацията на спомените, патологичните изменения на паметта при афективните и други психични разтройства. Концепцията за постоянно променящата се мозъчна архитектура в унисон с постоянно променящата се среда, е основната мотивация в неговия стремеж към изследователска и преподавателска кариера.
Понастоящем, Богомил е част от магистърска програма по физиология на животните и човека към Биологически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Една от големите му цели е популяризирането на невронауките в България и запознаването на масовата аудитория със значението на напредъка в тази област на биологията.
