fbpx

Пътешествие в конуса на лунната сянка

Пътешествие в конуса на лунната сянка

31.10.2019 (19:30) | Зала А205 или А207, Физически факултет, Софийски Университет | ВХОД: СВОБОДЕН

доц. д-р Алексей Стоев,
Институт за космически изследвания, БАН, Филиал – Стара Загора
НАОП „Юрий Гагарин“
———————

На 2-ри юли 2019 г. по територията на Тихия океан, Чили и Аржентина премина сянката на единственото през 2019 г. пълно слънчево затъмнение. Специалисти по слънчева физика от Института за космически изследвания и технологии – БАН, Филиал Стара Загора и Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин”, Стара Загора организираха и проведоха наблюдателна експедиция до Република Аржентина.
Пълната фаза на слънчевото затъмнение продължи 2 минути и 18 секунди. Това време позволи на екипа да направи над 50 фотографски снимки с различна експозиция и да получи данни за фината структура на слънчевата корона и характерни области във вътрешната ѝ част. Част от снимките са направени с тесноивичен зелен филтър, което позволява да се направи спектрофотометрия на „зелената” Слънчева корона (FeXIV 5303Å). Фотографските наблюдения на бялата корона позволяват да се определи сплеснатостта на слънчевата корона и коефициента на свързаност с актуалния 24-ти слънчев цикъл.
По-време на затъмнението са получени много добри резултати от паралелни спектрометрични наблюдения на избрани области от вътрешната слънчева корона със спектрографа с висока резолюция, монтиран на 4 метровия TNN телескоп на Обсерваторията „Ла Сила”, Чили направени от френския екип под ръководството на проф. Серж Кучми.
Учените успели да получат данни за промяната на приземната температура, скоростта и силата на вятъра по време на затъмнението, интензивността на слънчевото греене, които ще бъдат използвани за съпоставяне с подобни данни от други пълни слънчеви наблюдения. Направената фотометрия на небето и силата на светене на ореолни явления във фазовата еволюция на пълното затъмнение позволяват да се изследват редица атмосферни явления, получени при рeзкия дефицит на слънчева енергия в атмосферата. В самия край на затъмнението са направени кадри на залязващото над пампасите частично затъмнено слънце.

———————

Доц. д-р Алексей Стоев е роден през 1952 г. Професионален астроном. Работи в Института за космически изследвания и технологии, Филиал Стара Загора. Научните му интереси са концентрирани в областта на хелиофизиката, слънчево-земните взаимодействия и археоастрономията. Откривател и изследовател на древни слънчеви обсерватории и календари, разположени на територията на България и Балканския полуостров. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 10 слънчеви затъмнения в България, Русия, Китай, Турция, Австралия, САЩ, Аржентина.

Автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми.

———————

Събитието е част от кръжока по астрономия към катедра “Астрономия” на Физически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.