При нас вече е лято и температурите се повишават, но не навсякъде по света е така. Далеч на юг има цял един континент от лед, който малцина от нас ще могат да зърнат с очите си, а само от споменаването на името му ни лъхва хлад 🥶
🧐 Какво свърза един геолог, един биолог и един дерматолог? Науката, любопитството, копнежът към приключения, и най-вече… Антарктика. Как попаднаха там Стефан, Любо и Иван и какви ги свършиха по време на XXVIII Българска антарктическа експедиция ще разберете на 16 юни.
Д-р Стефан Велев ще ви пренесе в една различна Антарктика – тази от миналото 🦖 В отдавна отминали геоложки епохи леденият континент е бил покрит с разнообразна растителност, сред която са бродили и динозаври. С него ще си говорим и как се организира палатков лагер и какви са несгодите да прекараш две седмици далеч от благините на Българската антарктическа база.
Заедно с доц. Любомир Кендеров ще отидем на лов за морски създания отвъд Южния полярен кръг. Там ни очаква океан, обитаван от доста странни, все още напълно неизучени морски създания 🦄 Надяваме се да сподели и какви са предизвикателствата да се гмуркаш в тези ледени води.
С д-р Иван Богданов пък ще имате възможност да научите малко повече за най-големия човешки орган – кожата 👀 Защо изучаването на процесите в нея е толкова важно именно на Антарктида?
🐧 Антарктиците ще разкажат и за впечатленията си от белия континент и живота на Българската антарктическа база.
За участниците
👉 Д-р Стефан Велев е ръководител направление наука и образование към Национален център за полярни изследвания, СУ „Св. Климент Охридски“.
Участник е в пет Български антарктически експедиции:
– Сезон 2015/2016 – по геоложки проект работи на отдалечени от българската база райони (п-в Байерс, нос Хана и п-в Хърд);
– Сезон 2016/2017 – в екип с други геолози провеждат задълбочени палеонтоложки и геоложки проучвания на п-в Байерс, първите българи, които работят на това място след проф Пимпирев. Прекарват 22 дни на палатков лагер и се завръщат с богата колекция от вкаменелости (амонити, гастроподи, миди, фосилизирани растения и дървета)
– Сезон 2017/2018 – работи по време на целия антарктически сезон (като учен и като логистик – 4 месеца и 15 дни). Като полеви асистент осигурява безопасността на учените, които работят на ледниците и в планината. Като учен работи по проект, свързан с оценка на металните орудявания на о-в Ливингстън.
– Сезон 2018/2019 – провежда първите задълбочени и комплексни геоложки проучвания на нос Хана, като прекарва там над 10 дни на палатков лагер. Същият сезон е част от международна експедиция, ръководена от турски антарктически институт, по време на която събира образци и геоложки данни от о-в Хорсшу.
– 2019/2020 – започва съвместна работа с чилийски антарктически институт по комбиниран геоложки и палеонтоложки проект. Заедно с д-р Кристин Тревисан са първите учени, които работят на нос Уилямс, о-в Ливингстън. Събират забележителна колекци от фосилизирани растителни видове с възраст около 90 млн. г., които представят Антарктика в една друга светлина, и по-конкретно континент с топъл климат и голямо растително и животинско разнообразие.
👉 Любомир Кендеров работи като доцент в „Катедра по обща и приложна хидробиология“, Биологически факултет на СУ от 2011г. Специалист е по хидробиологичен мониторинг на водните екосистеми и по таксономия и екология на ракообразни (разред Amphipoda – мамарци).
Учатсвал е в три експедиции в Антарктика:
– По време на XXVII БАЕ (българска антарктическа експедиция), (сезон 2018- 2019) участва в първите системни хидробиологични изследвания на морските води на Южен залив, о-в Ливингстон. Събира разнообразни морски организми (морски звезди, ракообразни, водорасли, миди, охлюви, риби). Открива два нови за науката вида ракообразни. С най- интересните „морски съкровища“ създава първата експозиция, посветена на живота в Южния океан, която може да се види в Националния природонаучен музей, БАН.
– По време на XXVIII БАЕ (сезон 2019 – 2020) участва в проект, свързан с първите проучвания върху видовия състав на ракоообразните (разред Amphipoda). Тези рачета са ключовото звено в хранителната верига на дънните полярни екосистеми. В Южния океан те са с изключително биоразнообразие, а основната част от откритите видове са „ендемити“ – живеят само в полярния район.
– Участва в IV TAE (Турска антарктическа експедиция), в същия полярен сезон (2019-2020). На о-в Хорсшу (отвъд полярния кръг), където е турският лагер, продължава работата си по изследване на морския живот. Това са първите изследвания в района и те разкриват един много по-беден на видове свят, но съставен от много уникални създания.
👉 Д-р Иван Богданов е гл. асистент по дерматология и венерология към Медицинския факултет на Софийски университе “Св. Климент Охридски” и лекар ординатор със специалност „Кожни и венерически болести” в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда.
Завършва първи цикъл на медицинското си образование в Университет “Жозеф Фурие” Гренобъл, Франция през 2000 г.
Завършва медицина в Медицински университет – София през 2006 г. През 2013 защитава образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност „Дерматология и венерология” на тема: „Комбиниран климатолечебен метод в терапията на псориазис”. През 2014 завършва успешно своята специализация в Токуда болница – София, където работи от 2010 г. В периода 2009-2010 е специализирал в Университетска болница „Saint Louis” – Париж, Франция, а през 2014 в “London Clinic”, Лондон, Великобритания.
Д-р Иван Богданов е председател на Управителният съвет на Фондация “Псориазис”, член е на Управителният съвет на Българското дерматологично дружество и е технически секретар и член на редакционната колегия на списание „Дерматология и Венерология“. Той е собственик и редактор на единствената специализирана интернет страница за дерматолози в България – www.prodermaclub.com
Д-р Иван Богданов е участник в XXVIII Българска антарктическа експедиция. Той е част от единствения дерматологичен екип от учени на ледения континент.
Той е сред полярните изследователи в 28-та Българска антарктическа експедиция по проект за изследване на физиологията на кожата при екстремни климатични условия и ултравиолетовото натоварване – единственият медицински специалист в тазгодишната програма на експедицията.
Работата на дерматолога д-р Иван Богданов е част от първия етап на проучването. Изследват се степента на хидратация на роговия слой на кожата, пигментацията и зачервяването в зони, изложени на влиянието на климата, а също и защитени от екипировката.
С помощта на специални персонални дозиметри се отчита общата доза ултравиолетова радиация, получена от полярните изследователи в рамките на различни зони, обект на научни изследвания (ледници, морска повърхност, скалисти региони), както и в рамките на Българската антарктическа база от специалистите по логистика.
