Този епизод на Ratio Online ще е и последното ни събитие от инициативата Месец на Космоса. В него очаквайте:
📌 От къде идват и от какво са направени кометите?
📌 Как да заснемем комета?
📌 В рубриката „Няма глупави въпроси“ ще обсъдим защо все още не караме летящи коли!
📌 В “Dafacts” пък ще си говорим за Планетата Пи.
Кометите са най-атрактивните малки тела в Слънчевата система. Названието комета идва от старогръцки κομήτης или komḗtēs и означава “с коса” или “космат”. В началото хората не са предполагали, че те са космически обекти, а са ги мислели за блатни изпарения. Докато в други случаи появата им на нощното небе се е смятала за лошо предзнаменование.
През 1950 г. американския астроном Фред Уипъл ги определя като “мръсни снежни топки”. И той въобще не е бил далеч от истината. В момента знаем, че те са съставени от замръзнали газове и прах – остатък от газово-праховия облък, който е послужил като материал за образуване на нашето Слънце и планетите около него.
☄️ Защо кометите имат две опашки?
☄️ До колко комети сме изпращали космически мисии?
☄️ Кометите ли са основните носители на водата и живота на Земята?
В този епизод на Ratio Online ще се впуснем в едно пътешествие от зората на образуването на Слънчевата система и мястото и ролята на кометите в нея, до космическите изследвания на тези “далечни гостенки”, вече неколкократно посещавани от космически сонди.
Интересът на доц. д-р Галин Борисов по астрономията идва от епизодичните гледания на небето по планините с дядо си. По-сериозно започва заниманията си с астрономия в кръжока към НАОП “Николай Коперник” – гр. Варна в последната година на Математическата Гимназията д-р Петър Берон – гр. Варна, където завършва паралелка “физика”. Завършва магистър по астрономия и астрофизика към катедра “Астрономия”, на Физическия факултет към Софийския Университет Свети Климент Охридски последвана от докторантура към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН на тема “Физическия свойства на кометните атмосфери”.
Посещава телескопите на НАО – Рожен от 20 години, както и други телескопи по цял свят и активно наблюдава с тях. Понастоящем, кара втора след-докторска специализация в Северна Ирландия (едно място с “прекрасно” астрономическо време), като се занимава с определяне на химичния състав и минерологията на астероиди троянци на Марс и Земята (без да бъде забелязан от ахейците, въпреки гръцкия си ръководител).
Ивайло Стойнов е завършил СМГ с профил физика, след което информатика в Софийския университет. Програмист, любител астроном и астрофотограф, член на Сдружение “Звездно Общество” и един от авторите на софтуер за улеснение и автоматизиране на астро-фотографски сесии.