“Светът днес е по-странен отвсякога.”
Казвахме го преди, казваме го и сега – но днес тази странност има нови измерения. От края на 2020 г., когато за първи път се запитахме накъде отива човечеството, светът премина през още по-дълбоки трансформации – социални, биологични, климатични, технологични. Вече не питаме дали бъдещето ще дойде, а какво сме станали дотук – и какво ни чака отвъд.
Sapiens 3.0: Поглед към бъдещето след бъдещето
Новото издание на събитието разглежда как се промениха телата ни, планетата, връзката ни с технологиите и самата идея за „човечност“. Време е да се запитаме отново: накъде вървим – и кои вече не сме?
Човекът отвъд биологията
Биотехнологиите, които преди пет години звучаха като експерименти, вече са реалност. От персонализирана генетична терапия до интеграция между мозък и машина – какво остава от „естествения“ човек? Възможно ли е да загубим себе си в името на подобрението? Или тъкмо в трансформацията ще открием ново измерение на човешкото?
Планетата след Антропоцена
Топлото лято вече не е изключение. Храната – често синтетична. Градовете – все по-умни, но и по-разделени. Как живеем в свят, в който климатичните граници се размиват, а ресурсите са част от алгоритъм? Да останем на Земята вече не е даденост, а избор. Но дали имаме алтернатива?
Космосът вече не е мечта, а терен
Първите мисии до Луната и Марс вече не са новина. Но какво следва? Можем ли реално да говорим за живот в Космоса – с всичките му предизвикателства, етика, архитектура и икономика? И ако създадем колонии – какви хора ще ги населяват? Земни или вече променени?
Човечеството и новата етика
Сблъскваме се с въпроси, които преди не съществуваха: какво е справедливост в свят на неравен достъп до подобрение? Какви права имат не-човешките същества – от ИИ до горите? Можем ли да изградим морал, който да оцелее в дигиталния, генетичния и космическия век?
За лекторите
Виктор Данчев е физик в ЕндуроСат и докторант по Теоретична Физика в Софийски Университет, където работи по тема свързана с неутронните звезди. Основните му интереси са в сферата на гравитацията, физиката на високите енергии и авиокосмическото инженерство.
От 2016 г. е координатор на най-голямата практическа образователна програма, свързана с Космоса, на Балканите – Космически Предизвикателства, която подготвя следващото поколение учени, инженери и предприемачи за космическия сектор чрез работа по реални проекти. Като част от тази програма, Виктор участва и в разработването на най-големия безплатен онлайн курс за космическо образование – Spaceport.
Бойко Неов е молекулярен биолог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. Основните му интереси са в сферата на молекулярната билогия, таксономията на паразити, космическата колонизация и тераформирането.
Иначе е широко-скроен научен ентусиаст с изключително широки интереси и задълбочени познания в почти всички области на познанието като физиологията, неврофизиологията, психофармакологията, поведение и зависимости, ядрена и фундаментална физика, химия и биохимия, генетика, медицина, рудо и нефтодобив и прочеe.
Стоян Ставру е юрист и философ. Той е доцент в секция „Етически изседвания“ на ИФС при БАН. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Автор на първата книга по биоправо в България“„Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
