Според Рей Кърцвейл нашият свят е един от множеството експерименти, извършвани по ученически проекти в гимназия, съществуваща в друга вселена.

Това, разбира се, е само предположение. Ако симулацията е достатъчно добра, обаче, разсъжденията върху нейното съществуване най-вероятно ще са лишени от практическо значение. И все пак нарастващите способности на човечеството да симулира „истина“ се сблъскват с етични и правни аргументи, които се опитват да задържат нашата реалност като „основна“.

Реалността отдавна не е това, което беше. И отдавна не е само една. На семплото присъствие на „обикновената“ реалност днес противостоят „виртуалната“ реалност, „добавената“, „разширената“ или „подобрената“ реалност, „смесена“ реалност. В подобна мултивселена от реалности, между които всеки може да избира за себе си, като че ли има все по-малко място за понятието „истина“.

Трябва ли да държим на истината или става въпрос за концепция, която е силно надценена? Какво означава да живеем в „истинската реалност“ или дали в упорството да обитаваме „истинската“ реалност „наистина“ (!) има някаква особена стойност? Дали виртуалните игри са изтощаващ наркотик или те са нови привилегировани пространства, осигуряващи уют за своите обитатели? Има ли неща, които не трябва да симулираме? Например до къде бихме стигнали в симулирането на любов, справедливост, наказание? И как това би се отразило върху разбирането ни за нас самите? Можем ли да съществуваме отвъд истината – в метаистината на нашето или нечие чуждо желание?

Тези и други въпроси ще дискутират Liubomir Baburov, основател на Ratio, Stoyan Stavru, основател на Предизвикай правото, Gabriel Dobrev, разработчик на игри – модерирани от Petko Zhelyazov.

За вдъхновение на темата ще ни послужи епизодът от сериала Black Mirror “Hang the DJ”