Звездите далеч не са само горещи кълба от нажежен газ в студения Космос или красив фон за нашите романтични нощи. Всяка една от милиардите звездни системи в нашата галактика има своя собствена увличаща история. От тяхното създаване в облаци студен газ и прах, през бурната си ултравиолетова младост и отглеждането на свои планети, та чак до трагичната си експлозивна смърт, звездите разказват уникални приказки на физиката, от които можем да научим много.

Елате на 3 август в Kino Cabana, за да научите повече за чудния живот на звездите!

Заедно с доц.д-р Кирил Стоянов, доц.д-р Камен Козарев и доц.д-р Галин Борисов ще обсъдим:

• Как е била създадена слънчевата система?
• Какво ни разказват астероидите и кометите за нейното детство?
• Как Слънцето продължава да защитава и извайва слънчевата система със своя магнитен вятър вече над 4 милиарда години?
• Защо не намираме живот никъде другаде, освен на Земята?

Ще погледнем отвъд, към сложни екзотични системи с повече от една звезда, и ще поразсъждаваме какво е да живееш на планета, обикаляща около черна дупка.

Събитието е част от честванията по случай 40-годишнината на Националната астрономическа обсерватория “Рожен”.

Линк към live-a ще пуснем малко преди началото на събитието на страницата на Ratio във Facebook и в събитието, както и в канала на Ratio в YouTube.

Врати: 19:00
Начало на събитието: 20:00

Дарителски билет

Събитието можете да гледате безплатно, но ако желаете да подкрепите това, което правим, можете да го направите, като си вземете дарителски билет или по някой от другите начини за подкрепа на организацията:

За участниците

доц.д-р Кирил Стоянов завършва магистратура по Астрономия и астрофизика в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2011 г. успешно защитава докторска дисертация на тема “Приливни взаимодействия в масивни рентгенови двойни звезди и симбиотични звезди” в Институт по Астрономия с НАО, БАН. В момента е доцент в Института. Основните му области на интерес са изследванията на двойните звезди с компактен обект (бяло джудже, неутронна звезда и черна дупка) – рентгенови двойни, симбиотични и катаклизмични променливи звезди. За целта използва предимно спектрални данни, получени с 2м телескоп в НАО Рожен, както и телескопи в чужбина.

доц.д-р Камен Козарев е доцент в Институт по астрономия към БАН, защитил докторантура в Бостънския университет през 2013 г. и специализирал 4 години в Харвардската обсерватория. Занимава се с хелиофизика – изследване на слънчевата активност и плазмата на междупланетното пространство. Специфичните му интереси са наблюдението и моделирането на слънчеви коронални изхвърляния на маса, както и слънчевите високоенергитични частици в междупланетното пространство. Освен научната си дейност, д-р Козарев активно популяризира космическите изследвания. Той е един от създателите на дигиталния планетариум в Регионалния природонаучен музей-Пловдив, бил е координатор на програмата Космически предизвикателства, и редовно изнася популярни лекции на тема космос.

Интересът на доц. д-р Галин Борисов по астрономията идва от епизодичните гледания на небето по планините с дядо му. По-късно завършва магистър по астрономия и астрофизика към катедра “Астрономия”, на Физическия факултет към Софийския Университет Свети Климент Охридски последвана от докторантура към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН на тема “Физическия свойства на кометните атмосфери”. Посещава телескопите на НАО – Рожен от 20 години, както и други телескопи по цял свят и активно наблюдава с тях. Понастоящем, кара втора след-докторска специализация в Северна Ирландия (едно място с “прекрасно” астрономическо време), като се занимава с определяне на химичния състав и минералогията на астероиди троянци на Марс и Земята (без да бъде забелязан от ахейците, въпреки гръцкия си ръководител). Паралелно с това, но не и в паралелна вселена, е доцент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН където се занимава със “старата” си страст, а именно изследване на най-атрактивните обекти във Вселената – кометите!