EP167 – Храненето: Съд и посуда [Vox Nihili със Стоян Ставру] |

В серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!“, изследваме пресечните точки на науката и етиката. В този епизод разгледахме различните лица на храната.

Любо и Стоян обсъждат:

Защо Любо готви и ще стане ли гладиатор в MasterChef?
Какво мисли Стоян за „явлението“ Food porn в Инстаграм?
Какво представляват „добрите хранителни нрави“ и как де решим „спора на факултетите“ според Кант?
Може ли да се „храним“ със „символния капитал“ на храните и какво общо имат щъркелите?
Защо вилицата е по-властолюбива от лъжицата?
Представлява ли дегустацията своеобразен съд над храната и какви са предимствата на „отсъждането на вкуса“ пред „отсъждането на носа“?
Трябва ли да готвим храната си и защо е необходима дистанция между природата и културата?
Защо се практикува т.нар. „ендоканибализъм“?
Какво представляват т.нар. „нови храни“ и защо храните имат срок на годност?
Какво представлява хлябът, обработен с UV светлина и защо за Бога (не) трябва да си го купуваме?
Ще оцелее ли храната без ресторантите в продължаващата ковид пандемия?

За съжаление не успяхме да похапнем, докато разговаряхме. За това беше виновна и пандемията, но уви: Zoom (все още?) не може да функционира като кухня. А през кухнята, както посочва Клод Леви Строс, е разделителната линия между природата и културата.

В епизода разгледахме различните лица на храната: а) храната като нуждата – за оцеляването на всеки индивид (храната, която ни отнема автономността), б) храната като дълг – за поддържането на общността (храната, която превръща лакомията в апетит) и в) храната като преживяване и послание – за преследване на всякакви цели, извън осигуряването на физическото оцеляване на хранещия се (храната, която ни подрежда в класи).

Ницше поспори задочно с Кант, а Бурдийо допълни спора, подкрепен негласно (да, не го споменахме изрично) от Зимел (не, няма общо със „земел“) и неговата „социология на общностното хранене“.

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg.

Дата на записа: 22 март 2021 г.

Споменато в епизода

Философия на храненето (книга), Райчо Пожарлиев, Университетско издателтво „Св. Климент Охридски“, 2013 (линк, както и няколко думи от автора линк);
Екстремна храна (книга), Беър Грилс, превод на Теменуга Трифонова, издателство „Вакон“, 2015 (линк);
Най-опасните храни на света, lpkiTchen (линк);
Закон за храните, Lex.bg (линк);
Регламент (ЕС) 2015/2283 относно новите храни (линк);
Мъж роди три деца, готов е за четвърто, Скандално.нет (линк);
Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (консолидирана версия) (линк);
Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (линк).

За водещия

Стоян Ставру е български юрист и философ. Той е доцент в секция “Етически изседвания” на ИФС при БАН. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Автор на първата книга по биоправо в България”„Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).

За подкаста

Тази мини-серия в Ratio Podcast изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.

Ratio Podcast е подкастът ни за “общо любопитни хора”. Тук ще чуете по-неформални, често по-неподготвени разговори, свързани и вдъхновени от наука – всичко това през призмата на абсолютния лаик (в ролята – Любо) и интересни събеседници (практически, всички останали участници).

Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.

THE RATIO PODCAST