В този епизод на “зелената издънка” „Vox Viridi“ преминахме през голям набор от метафори за една като че ли подценявана по своето културно значение природна стихия: вятъра.
Любо и Стоян разговарят с Валентин Калинов за:
Вятърът, този глобален оплодител и контрабандист, революционер и откривател, тази чистата ярост, воля без цел, този разрушител без лице и пирограф, ваещ природата, гостуваше повече от час в подкаста с риск да се превърне в балон на каишка.
Философите в стаята се изправиха срещу цифрите на Любо, но в крайна сметка високо интелектуалният разговор демонстрира единствено всемогъществото на апейрона насред „хилавия бунт на разума“ (Камю, Вятър в Джемила)…
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук.
Дата на записа: 15 февруари 2022 г.
Споменато в епизода„Из това пусто великолепие се разхождахме целия ден. Малко по малко вятърът, който рано следобед едва се усещаше, се засили и привечер обсеби целия пейзаж. Той хлуеше далеч от изток през едно дере в планината, засилваше се сякаш от дъното на хоризонта и се втурваше на скокове между камъните и слънцето като водопад. Свиреше неуморно сред развалините, въртеше се в кръг из котловината от камънак и пръст, изсипваше се върху камарите начупени плочи, облизваше с дъха си всяка колона и се спускаше, за да се разстеле с неистов вой по форума, зейнал към небето. Усещах, че плющя на вятъра като корабно ветрило. Бях смазан от пейзажа, с горящи очи, напукани устни и кожа тъй суха, сякаш не беше вече моя. По нея по-рано четях почерка на света. По нея се отбелязваха следите от неговата нежност и гняв, той я стопляше с летния си дъх или я хапеше със заскрежените си зъби. Но сега, протрит от вятъра, брулен в продължение на часове и зашеметен от блъскане, аз загубих усета за отпечатъците по тялото си. Подобно на заоблено от прибоя камъче се чувствах изгладен от твятъра, изтрит до дъното на душата си. Превръщах се в частица от стихията, която ме носеше из въздуха, после – във все по-голяма част, после – в самата нея и биенето на кръвта ми се смесваше с могъщите, звучни удари на вечното сърце на природата. Вятърът ме моделираше по подобие на околната пустиня и невидимата му прегръдка, грабнала ме като камък сред скалите, ми даваше самотата на стърчащата колона или на маслиновото дръвче в лятното небе. Това обилно къпане в слънцето и вятъра изцеждаше всичките ми сили. Едва долавях в себе си приглушения плясък на собствените си крила, живота, който роптаеше в мен, хилавия бунт на разума. Разнасян по четирите посоки на света, в забрава, забравил и самия себе си, скоро се слях с вятъра, а чрез него – с колоните и арката, парещия плочник и бледите планини около пустия град. И никога преди не бях се чувствал тъй откъснат от самия себе си и тъй ярко присъстващ в света.“
Алберт Камю,
Вятърът в Джемила
Стоян Ставру е български юрист и философ. Той е доцент в секция “Етически изседвания” на ИФС при БАН. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Автор на първата книга по биоправо в България”„Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
Тази мини-серия в Ratio Podcast изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Ratio Podcast е подкастът ни за “общо любопитни хора”. Тук ще чуете по-неформални, често по-неподготвени разговори, свързани и вдъхновени от наука – всичко това през призмата на абсолютния лаик (в ролята – Любо) и интересни събеседници (практически, всички останали участници).
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© Copyright Ratio
