И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? –
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
„Един убит“
Димчо Дебелянов
Това е ценна информация.
„Записките на самурая“
Ямамото Цунетомо
В този втори епизод, посветен на войната, се опитахме да проследим тайните ѝ пътечки, минаващи както през планинските хребети на Япония, така и през съдебните зали в Хага.
Любо и Стоян са в компанията на Васил Лозанов и Стефан Русинов, с които обсъждат:
Правилата на войната имат своите метаморфози, изпъстрили историята на човечеството. Но защо са нужни правила на подобно събитие, като войната, в което ужасът дехуманизира всяко страдание и превръща насилието в основен псевдонаратив?
Възможно ли е победата да бъде недостатъчна, когато сме загубили себе си и има ли правила, които могат да ни запазят като хора, дори и по време на войната?
Както посочи и Стефан, хората са хора навсякъде – и на изток, и на запад: очевидност, която често се забравя. Възможна ли е паметта в лабиринта на войната?
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук.
Дата на записа: 27 март 2022 г.
„Моралното съзнание на военния колектив е по същество аналог на общественото съзнание, притежава специфични моменти в начините за осигуряване реализирането на нравствените норми и в интензивността на някои морални прояви. По-специално моралното съзнание на военния колектив притежава особено висока степен на нормативност. Военно-етическите норми моделират по-детайлно характера на взаимоотношенията между старшите и младшите в зависимост от конкретните ситуации. Спецификата на моралното съзнание на военния колектив е свързана и с неговата оценъчна страна, т.е. моралните оценки във военния колектив са тясно свързани с императивните критерии, които се съдържат в оценките за постъпките и поведението, намерили израз в изискванията за военната клетва, уставите, наставленията.“
Военна етика, 1977 (с. 205)
Дмитрий Волкогонов
Стоян Ставру е български юрист и философ. Той е доцент в секция “Етически изседвания” на ИФС при БАН. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Автор на първата книга по биоправо в България”„Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
Тази мини-серия в Ratio Podcast изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Ratio Podcast е подкастът ни за “общо любопитни хора”. Тук ще чуете по-неформални, често по-неподготвени разговори, свързани и вдъхновени от наука – всичко това през призмата на абсолютния лаик (в ролята – Любо) и интересни събеседници (практически, всички останали участници).
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© echo date(Y);?> Copyright Ratio - Evolutionary Vision NGO