Следващият епизод в поредицата за сезоните и климата от „зелената издънка“ на подкаста, Vox Viridi, естествено и логично стигаме до есента.
Философското трио на Любо, Стоян и Валентин Калинов обсъжда:
Есента впечатлява както с цветовете на своите листа, така и със турбулентността на различните събития, които обединява. Именно през есента започват учебната, стопанската и академичната година, въпреки че календарната година отброява своите девети, десети и единадесети месец. Есента е сезонът, който ни показва преходността на живота и ни подготвя за безвремието на зимата. Достигнал своята кулминация, животът се проваля именно в края на есента. Този епизод е разговор за тайните на есента.
„27 СЕПТЕМВРИ. Нощес, докато спях, нещо се случи: лятото свърши. Събуждам се, слушам вятъра, гледам тъкмокафявата корона пред прозореца и не чувствам никаква есенна печал. Радвам се, че лятото е свършило. Радвам се, че не ми е донесло нищо. Радвам се, че не е разколебана вярата ми в нещастието. Радвам се, че вече нямам илюзии за спасение. Моля, есен, заподявай! – мисля си. Изкарай декорите си, спусни с плесенясалите чиги овехтелите си кулиси, посипи листата си, нека застенат ветровете ти, проклинай и погребвай като поетите, които по това време с треперещи и услужливи пръсти подръпват струните на лирите си за осем пенгьо на стих. Приветствам те, предвестнико на зимата и гибелта. Няма да се отбранявам. Примирявам се. Чакам те.
[…]
ЕСЕН. Отново изтече едно лято и не се случи чудо. Възмутен съм.
Есента е във въздуха; но засега само дотолкова, доколкото първия уплах от смъртта. Сякаш светът предпазливо започва да пие кардиазол-ефедрин.
Въздухът е гъст като сироп. Плодовете, като на глазура. Прасковите. В тях има нещо буржоазно, декадентско. Гроздето. Кротко, живописно. Но след една година то би могло да се превърне в мотив за убийство и смекчаващо вината обстоятелство.
Стариците, чието лято е сега [циганско лято – на унг. „лято на стариците“, б. пр.], тази година са съвсем млади. Носят малки, високи шапчици и са развълнувани и шумни. Любовта е кипнала във въздуха. Дърветата в къпалните хвърлят боклука си във водата. Инспекцията свършва; започва безредието, дивото, смразяващо приключение, смъртта.“
Шандор Мараи
Четирите сезона,
2016, с. 168, 170,
прев. Ю. Крумова
Доц. д.н. Стоян Ставру е юрист и философ. Той е ръководител на секция „Етически изследвания“ на ИФС при БАН. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. Основател на научното електронно списание и интердисциплинарна общност „Предизвикай правото!„.
Тази мини-серия в Ratio Podcast изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© echo date(Y);?> Copyright Ratio - Evolutionary Vision NGO