В този епизод Любомир Бабуров, Ива Мечкунова и Стоян Ставру обсъждат:
– Може ли да говорим за смъртта?
– За какво говорим, когато говорим за смъртта?
– Какво се случва след „ръба“ на смъртта?
– Коя е „първата смърт“ и защо тя не е нашата (Левинас)?
– Има ли „добри“ практики, когато говорим за смъртта?
– Защо думите за смъртта се държат като апории?
– Може ли смъртта да бъде продуктивна?
– Каква е ролята на траура и може ли да бъде структуриран опита за смъртта?
– Какво представлява „не-крачката“, „не-достъпът“ в контекста на „възможността за абсолютната невъзможност на Dasein“?
– Разбираемо ли е това, което казват Хайдегер и Дерида (тезата „Хайдегерида“)?
– Колко начина на свършване познаваме: умиране, погиване и кончина?
– Безсмъртни ли сме и в какъв смисъл това „не е скандално“?
– Наша ли е смъртта и може ли „животът като такъв“ да се отнася към „смъртта като такава“?
– Какво представлява съдебно-медицинския дискурс към смъртта: апории срещу норми?
Разговорът е провокиран от провежданите срещи за разговори за смъртта.
„Кончината не означава умиране, но както видяхме, само едно битие-към-смъртта (Dasein), едно битие-обречено-на-смъртта, едно битие-за-смърт или насочено-към(или до)-смъртта (zumTode) e способно на кончина. Ако то никога не погива (verendetnie) в качеството си на такова, в качеството си на Dasein (то може да погива в качеството си на живо същество, животно или човек като animal rationale, но не и в качеството си на Dasein), ако Dasein не просто погива (nichteinfactverendet), то може все пак да свърши, но следователно да свърши , без да погива (verenden) и без собствено да умира (dasDaseinaberauchendenkann, ohnedass es eigentlichstirbt). Но то не е способно на кончина, без да умре. Следователно изобщо няма да бъде скандално да се каже че Dasein в своето изначално битие-за-смърт остава безсмъртно, ако под „безсмъртно“ се разбира „без край“ в смисъла на verenden. Дори ако умира (stirbt) и свърша (endet), то никога не мре (verendetnie). Dasein в качеството си на такова не познава край в смисъла на verenden. Най-малкото от тази гледна точка и в качеството си на Dasein аз съм ако не безсмъртен, то поне непогиващ: аз не свършвам, аз никога не свършвам, знам, че не ме очаква край.“
Жак Дерида, Апории, ,
прев: Антоанета Колева, КХ, 1998
Ива Мечкунова е организатор на „DeathCafe“.
Тази мини-серия в Ratio Podcast изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© Copyright Ratio
