Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е Хипий и защо е голям?
– Какво показват парите?
– Има ла разлика между въпроса „Кое е красиво?“ и въпроса „Какво е красивото?“?
– Кой е мистериозният „Трети“ в разговора между Скорат и Хипий, който непрекъсато възразява?
– Каква е разликата между красивото момиче и красивата… кобила?
– Може ли същността на красивото да се „изчерпи“ и разбере с примери?
– Всяко нещо ли става красиво, когато се разкраси със злато?
– Коя е по-подходящата лъжица за разбъркване на каша: златната или смокиновата?
– Каква е разликата между красив, хубав и добър живот?
– Може ли да кажем, че красивото е подхождащото и какво имаме предвид под това?
– Дали красивото се изразява в пригодност, способност за изпълнение за производство на някакво благо (красивото като „причинител на благото“)?
– Най-добро ли е шестото предложение: „красивото е удоволствието при слуховото и зрително възприятие“?
– Ако всеки от нас би бил нечетен, то дали тогава и двамата заедно сме нечетни?
– Какво представлява полезното удоволствие?
– Дали всичко беше просто „дребнаво аргументиране“, „глупави бъртвежи“ и чисто и просто празнословие?
– Как се различават понятията във философията от термините в науката?
– С кого Сократ живее „в една къща“?
„Големият Хипий“ е диалог, за който съществува спор доколко е написан действително от Платон. Основният въпрос на диалога е този за природата на красотата. Диалогът започва с опитите на Хипий да предложи 3 различни дефиниции за това кое е красиво, които Сократ опровергава и на свой ред предлага 3 и половина свои дефиниции. Те също не успяват да издържат на възможните възражения. Никой от дадените примери не е в състояние да обясни самата природа на красивото като идея. Диалогът завършва без окончателно решение на въпроса що е красивото, но Сократ приема този негативен резултат, защото „Трудни са красивите неща“.
Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет.
Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
* “В историята за Крез, Солон и най-щастливия човек, разказана в разговора по памет от Христо Тодоров, е сгрешено името на атинянина, когото Солон сочи за най-щастлив човек. Този човек се казва не Атос, а ТЕЛОС. Всичко останало отговаря на текста на Херодот.” (Херодот. “История /част първа/, изд. “Наука и изкуство” София 1986, с. 38)
„Щастлив си ти, мили ми Хипий, че знаеш с какво трябва да се занимава човек и че, както твърдиш, достатъчно си се занимавал. А аз, изглежда, съм жертва на участ от Божие естество – бродя и вечно съм объркан. И като разкрия объркаността си на вас учените, вие от своя страна ме покривате с укори, щом я разкрия. Както ти рече сега, казвате, че се занимавам с наивни, дребни и несъществени неща. Когато пък успеете да ме убедите и започна да говоря за това, за което говорите и вие, примерно, че най-хубаво е човек да може да съчини добре красива реч и да има успех в съдилището или пред някое друго събрание, тогава за мене се заговорва всякакви лоши неща. И други хора в Атина ги говорят, а и този човек, който постоянно ме опровергава. Съвсем близък роднина ми е, в една къща живеем с него. И щом се прибера у дома и ме чуе да говоря по тези въпроси, пита ме не се ли срамувам, дръзвайки да разговарям за едно или друго красиво занимание, след като съвсем очевидно съм разобличен, че дори не зная какво представлява всъщност красивото. „И как може да знаеш, казва той, дали някой е съставил красиво една реч, или не, дали е извършил красиво, каквато и да е било друга работа, след като не познаваш красивото? И щом като нямаш знание по този въпрос, сигурен ли си, че за тебе е по-добре да живееш, а не да си мъртъв? Действително ми се случва това, за което говоря – и вие ме одумвате и ругаете, и той също. Но може би е необходимо да търпя всичко това. Нищо чудно, навярно имам и полза. Затова, Хипий, аз мисля, че съм имал полза и от общуването си с вас двамата. И смятам, разбрах какво иска да каже поговорката „Трудни са красивите неща“.
Големият Хипий,
Платон, прев. Богдан Богданов
Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г.Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© Copyright Ratio - Evolutionary Vision NGO
