“Светът днес е по-странен отвсякога.” Казваме го сега, казвали са го и хората в миналото. И въпреки че това не се променя, скоростта на развитие днес е главозамайваща. И затова именно в края на 2020-а решихме да попитаме какво е бъдещето на човечеството.
В Sapiens 2.0 ще разгледаме различни перспективи към бъдещето на човечеството:
- какво е бъдещето на човешкото тяло: нови медикаменти, генетични промени, оптимизация на човека;
- какво е бъдещето на връзката ни с нашата планета: енергия на бъдещето, умни градове, земеделие и синтетични храни;
- как изглежда космическото бъдеще: изследване, бази, колонии, възможни само с нови космически технологии;
- как изглеждат моралът и етиката на бъдещето?
Човекът и тялото
В тази част ще обсъдим текущото състояние на биотехнологиите и медицинските иновации и техния потенциал да променят човешката същност. Как революциите в генните терапии ще повлияят на дълголетието, предпазването от болести и лечението на заболявания? И как тези иновации ще променят представите ни за стойността на човешкия живот, социалните структури и норми, културата и поведението ни? Дали бъдеща симбиоза между хората и машините ще ни позволи да надскочим биологичните ограничения и ще ни превърне в космически вид?
Човекът и Земята
Ще се фокусираме върху текущото състояние на нашата биосфера, ерата на Антропоцена и бъдещето на планетата ни. Ще погледнем какви технологични, поведенчески и културологични решения съществуват за настоящите проблеми и ще предположим как би изглеждало бъдещето на енергетиката, храните, производството, потреблението. Как изглежда градът на бъдещето? Ще поговорим и дали трябва да напуснем нашата планета и да заселим други светове, или да спасим Земята и да се фокусираме върху развитието на човечеството тук?
Човекът и Космоса
Ще обърнем поглед към необятния Космос и неговите възможности. Тук ще тръгнем от съществуващите и развиващите се технологии за проучване на Космоса и пътуване в него – от космически двигатели през иновативни материали до производство на храна и набавяне на вода. Къде има вероятност да се засели космическият човек – на екзопланети, Марс или Луната? Как да създадем космическа колония – и каква е ролята на архитектурата и разпределението на ресурси в Космоса?
Човекът и обществото на бъдещето
За финал, ще погледнем към моралните, правните и философските аспекти на тази бъдеща човешка промяна. Какви нови форми на неравенство ни очакват в ситуация, в която достъпът до технологии за генетично подобрение е скъп и ограничен? Ако съзнанието ни премине във виртуална форма, как се променя концепцията за човешкото? Какви са правата на биосферата и време ли е да включим животинските и растителните видове в сферата на етиката? Каква би била етиката на космическата колонизация?
Програма
16:00 – 16:30 Човекът и тялото – дискусия със Спас Керимов, Printivo
16:30 – 17:00 Човекът и Земята – дискусия с Бойко Неов
17:00 – 17:05 почивка
17:05 – 17:45 Човекът и Космоса – дискусия с Виктор Данчев, EnduroSat
17:45 – 18:00 почивка
18:00 – 19:00 Човекът и Обществото на бъдещето – дискусия с Васил Лозанов и Стоян Ставру
Достъп
Събитието е достъпно само за тези закупили билети за Ratio Forum 2020, собственици на Ratio Season Pass и патроните ни в Patreon. Данни за достъп ще получите 2 дни преди събитието по email. Ако не сте получили данни за достъп, пишете ни на info@ratio.bg или на лично съобщение във Facebook, за да ви изпратим информация.
Гледай на живо в Neterra.TV+
Въпроси
Онлайн дискусията ще бъде задвижвана и от вашите въпроси – ако искате да знаете повече по някоя от темите по-горе, изпратете ни въпросите си на info@ratio.bg.
Участници
Спас Керимов
Спас Керимов е създател и изпълнителен директор на Принтиво, стартираща биотехнологична компания, занимаваща се с 3D-биопринтиране на човешки тъкани. Компанията е избрана на “Иновативно предприятие на годината” за 2018г. Принтиво е носител на международната награда – CIDIC Award и финалист в международни стартъп състезания: BetaPitch Global Berlin 2017 & CESA Awards 2018.
Спас е завършил медицина, отличен с награди от много международни научни форуми. Интересува се живо от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи прогреса в области като Изкуствен Интелект, Генетика, Биотехнологичната революция и сблъсъка на Човечеството с новите технологии.
Бойко Неов
Бойко Неов е молекулярен биолог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. Основните му интереси са в сферата на молекулярната билогия, таксономията на паразити, космическата колонизация и тераформирането.
Иначе е широко-скроен научен ентусиаст с изключително широки интереси и задълбочени познания в почти всички области на познанието като физиологията, неврофизиологията, психофармакологията, поведение и зависимости, ядрена и фундаментална физика, химия и биохимия, генетика, медицина, рудо и нефтодобив и прочее…
Виктор Данчев
Виктор Данчев е физик в ЕндуроСат и докторант по Теоретична Физика в Софийски Университет, където работи по тема свързана с неутронните звезди. Основните му интереси са в сферата на гравитацията, физиката на високите енергии и авиокосмическото инженерство.
От 2016 г. е координатор на най-голямата практическа образователна програма, свързана с Космоса, на Балканите – Космически Предизвикателства, която подготвя следващото поколение учени, инженери и предприемачи за космическия сектор чрез работа по реални проекти. Като част от тази програма, Виктор участва и в разработването на най-големия безплатен онлайн курс за космическо образование – Spaceport.
Стоян Ставру
Стоян Ставру е юрист и философ. Той е доцент в секция „Етически изседвания“ на ИФС при БАН. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Автор на първата книга по биоправо в България“„Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
Васил Лозанов
Васил Лозанов е учител по философия и заместник-директор на Испанската гимназия (164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес“) в София. По образование е юрист, но интересът му към човека и обществото още в гимназията го тласка към въпросите на психологията, метафизиката и… настолните игри.
