“Аз не съм престъпник. Не съм направил нищо лошо”
Дали обаче това (че не сме направили нищо) е достатъчно (за да не бъдем третирани като престъпници)? За какво трябва да отговаряме: за всички порочни желания на нашия мозък или само за тази част от тях, които сме превърнали в действия на нашето тяло?
