От добрия пример за локална кухня – храната на Истанбул, град, оформен от пластове култури, традиции и контрасти. От богатството на османското влияние до суровата енергия на уличната храна, ще разгледаме какво прави тази кухня толкова “работеща”.

Към неясната дефиниция на нашето локално – как мястото, сезонността и културният контекст оформят вкуса и начина, по който се храним. Ще си си зададем въпроса: какво дефинира балканската кухня днес? И съществува ли изобщо българска кухня?

На събитието Десислава Димитрова ще разгледа противоречивия български хранителен пейзаж през развитието на местните и традиционни храни, поставени в контекста на европейските схеми за качество, широко използвани в страни като Италия, Франция и Испания. Чрез конкретни български продукти ще бъдат обсъдени пречките пред получаването на Защитено наименование за произход и Защитено географско указание, както и ролята на Slow Food в България в откриването, опазването и популяризирането на местни храни, генетични ресурси и традиционно знание.

Лекцията на Стефан Дечев ще разгледа идеята за локалното в историческата перспектива на XIX в. от гледна точка на ясно очертаните граници на различия и взаимен кулинарен обмен. На базата на определени храни и конкретни ястия ще бъде обхванато едно широко пространство от локалности включващо както пространството на Османската империя, така и това на съседни и околни държави като Влахия и Молдова (от 1859 г. Румъния), Сърбия, Хабсбургската монархия (особено регионите на Войводина, Трансилвания, Банат, както и Унгария). Няма да бъдат пропуснати още Средиземноморието и Близкия Изток.

Врати: 19:00

Старт: 19:30

Лектори

Десислава Димитрова

Десислава Димитрова е доцент по ботаника и етноботаника в Института по биоразнообразието и екосистемни изследвания към Българската академия на науките. Тя сътрудничи на „Слоу Фууд“ от 2004 г. През 2009 г. основава „Слоу Фууд в България“ – българска неправителствена организация, която разпространява и популяризира философията на световното движение и се занимава с изучаване, опазване и популяризиране на биоразнообразието на храните в България и свързаните с него традиционни знания.

През последните години тя поддържа собствена семейна градина, която през 2026 г. е обявена за „Ферма на Slow Food“. Десислава съчетава научната си работа със страстта си към храната, а мрежата на Slow Food в България е основното поле на нейните изследвания. По този начин тя не само документира хранителното наследство на България, но чрез задълбочен анализ, заедно с екипа си разработва ефективни стратегии за неговото съхранение.

Стефан Дечев

Стефан Дечев e преподавател в Нов българки университет. Той завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Изнасял в университетите Харвард, Бъркли, Колумбийския университет в Ню Йорк, Лондонския университет, Хумболтовия университет в Берлин, Тексаския университет в Остин и др. 

Автор е на множество изследвания по история, сред които и книгата „Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи (от 30-те години на XIX в. до 1878 г.). Съставител и научен редактор на сборника „В търсене на българското: Мрежи на национална интимност XIX-XXI в.” (2010), в който е посместена и студията „Шопска салата“, или как се ражда един национален кулинарен символ.

Онур Елджи

Родом от Истанбул готви на петте кьошета между Истанбул, Билбао и Хамбург — и го прави убедително от над 25 години. Съосновател на Kitchen Guerilla, една от най-разпознаваемите компании за кулинарни преживявания в Германия, Онур е и автор на книгата “Alles in die Mitte” (Gräfe und Unzer), която съчетава средиземноморска кухня, лични истории и културата на споделената храна. 

Моля, имайте предвид, че е възможно от организаторите да се свържат с вас, за да уточнят допълнителни детайли.