Далеч в нашето минало, един праисторически човек е започнал да търка пръчки една в друга и с това е провел първия експеримент по термодинамика. От тогава науката играе ключова роля в живота на човечеството и променя нашето ежедневие. Често мислим за учените като хора, които са скрити в специализирани лаборатории – но науката променя живота ни, създава работещи бизнеси и променя света към по-добро. Научното предприемачество и комерсиализацията на науката променят света днес в свят на бъдещето.
Future Present е целодневно събитие, което показва пресечната точка между наука и бизнес. С него искаме да покажем както глобалните аспекти в комерсиализацията на науката, така и успешни научни стартъпи от България и начините, по които нашите местни предприемачи използват науката, за да променят бъдещето.
Събитието се организира с подкрепата на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Keynote Stage
Можете да гледате запис от събитието в удобно за вас време като закупите виртуален билет:
Startup Stage
На startup сцената на Future Present български стартъпи от различни научни сфери ще покажат как науката и бизнеса в българия се срещат в реални приложни проекти.
Теми и лектори
Бъдещето на частните астронавти
Частните компании работят рамо до рамо с държавни космически организации. Първите частни космически станции ще бъдат реалност съвсем скоро – а с тях идват и първите професионални частни астронавти.
Но да станеш астронавт изисква доста работа. Тренировъчният режим включва 17 седмици пълни с обучения за оцеляване, пилотиране на летателни апарати, работа в скафандър, опознаване на специализираното космическо оборудване, тренировки по орбитална механика и още много. Ще погледнем по-надълбоко и ще обсъдим бъдещето на частните космически полети.
Саймън Дженър работи по подбора на частни космонавти като част от Human Space Flight Business Development в Axiom Space. Axiom работи по създаването на първата частна космическа станция, като в момента си партнира с NASA, ESA и ISS по добавянето на нови модули към Международната космическа станция. Саймън има магистърска степен от International Space University, където е работил в колаборация с много различни организации и проекти.
Когато си представяме лунни или марсиански космически бази, обикновено мислим за куполи изградени на повърхността. Но дали няма и друг начин?
Пещерите от лава на Луната и Марс не са изследвани достатъчно, но имат голям потенциал да се превърнат в наш дом. Дали бихме могли да живеем в тях? Според няколко реални симулации, проведени наскоро, отговорът със сигурност е “Да”. Нека надникнем в бъдещия ни дом…
Марк Хеемскерк е екзогеолог в Свободния Университет на Амстердам и проектен координатор на EuroMoonMars, мисия която изследва възможностите за колонизация на Луната и Марс. Той е водещият научен координатор на третата мисия на EuroMoonMars в HI-SEAS – локация в Хаваите, която досега е посрещнала пет симулации на мисии до Марс с дължина от 4 до 12 месеца. Той се фокусира върху откриването и използването на пещери от лава за живот на колонизаторите. В партньорство с ЕКА, работи и по няколко мисии на млади учени, като холандския отбор IGLUNA. Последният му проект, CHILL-ICE, използва пещера от лава в Исландия, където се провежда симулация за живот в такова пространство.
Развитието на космическите технологии вече е стигнало повратна точка, в която преминава от изследователска към комерсиална фаза. Това неминуемо отваря въпроса за налагане на закони в космоса и астро-сигурност. Отделните държави трябва да имат механизъм за защита на своите разработки от чужда намеса.
Темата със сигурност е чувствителна, но налагането на космическо право и повишаване на сигурността ще осигури по-добро бъдеще както на Земята, така и в космоса.
Халит Мирахметоглу е Изпълнителен директор на Центъра за космически и авиационни тренировки Гокмен, който се намира в Бурса, Турция. Това е един от най-големите музеи по авиация и космонавтика с разгърната площ от 20000 квадратни метра, отворил врати през 2020. Преди да заеме тази позиция, той е консултирал сателитния проект на Европейската Обсерватория GOKTURK1. Води тренировъчни курсове за комуникация и проектен мениджмънт в космическата индустрия за Европейската Комисия и различни неправителствени организации.
Бъдещето вече е тук! Много млади български компании вече пренасят научните иновации в ежедневието ни. Стартъпите ще представят своите проекти и пътя им досега. От наносателити, през принтиране на органи, спасяване на пчели и създаване на достъпна и устойчива високопротеинова храна, ще покажем как науката създава успешни бизнеси днес и променя нашето утре.Ще поговорим и за начините за развитие на един успешен стартъп, намирането на финансиране, изграждането на екипи и още много.
Добрата научна идея не е достатъчна за един успешен проект. Научните предприемачи трябва да намерят начини да наберат ресурси за своята идея и да убедят редица партньори и инвеститори в нейната стойност. В тази дискусия ще разгледаме различните начини за превръщането на една научна идея в научна реалност като ще представим гледната точка на инвестиционни експерти и предприемачи с опит.
Саша Безуханова е основател и председател на борда на MOVE.BG. Тя е международно признат мениджър, ангел-инвеститор и филантроп с 20-годишна успешна управленска кариера в НР и значим принос в общественото развитие на България.
Като част от Витоша Венчър Партнърс, фонд за висок капитал, Камен Банковски се фокусира върху инвестиции в компании в ранен етап на развитието си. Участвал е и е съветвал множество стартъпи в България и региона.
Лино Велев е основател на множество компании в технологичния сектор и сферата на услугите. Работата му днес е фокусирана върху прилагане на go to market стратегии и growth тактики към биотехнологични и здравни бизнеси, като планира и инвестиции в тази сфера.
Успехът на един научен проект се основава на колаборацията между експерти с предприемачески и бизнес-опит и научни специалисти. Къде се срещат те и как могат да работят заедно за по-бърза комерсиална реализация на научни идеи? Каква е ролята на бизнеса в развитието на таланти още от университета и как си сътрудничи той с академичната среда? Дискусионният панел ще покаже как се създават работещи екипи и как се развива човешки капитал на пресечната точка между бизнеса и науката.
Кристина Ешкенази е основател и член на управителните съвети на Биотехнологичен и Здравен Клъстер България, Българско бионаучно дружество, Клъстер Изкуствен Интелект България и Българска работодателска асоциация за иновации и технологии (БРАИТ).
Елисавета Пенева е Ръководител катедра “Метеорология и геофизика” във Физическия факултет на СУ, представя България във Форума на потребителите по Програма Коперник на Европейската комисия и е един от основните ръководители на проекта SpaceEdu4BG.
Здравко Димитров е основател и CEO на Sfera Technologies – компания, която работи върху приложение за децентрализирано събиране на данни от сателити. Той е и сред основните движещи елементи зад сдружението SAT-1, което работи върху създаването и пускането в орбита на малък спътник.
За темата
