fbpx

THE RATIO PODCAST

Ratio е подкаст за любопитни хора. В него ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от науката. Ние не сме експерти в нито една област - но за щастие нашите гости са. Епизодите ни са на български или английски език, в зависимост от гостите, които участват. Чуйте ги!

EP469 – Гордост [Vox Nihili със Стоян Ставру]

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Висша добродетел ли е гордостта или смъртен грях?
– Каква е връзката между гордостта, незачитането и унижението?
– Каква е връзката между гордостта и моралът? Към колко на брой други епизода на вокс нихили препратихме?
– Има ли разлика между гордост и горделивост?
– Каква е ролята на гордостта като морално чувство (Адам Смит)?
– Как от одобрение и възхищение минаваме към гордост?
– Има ли разлика между великодушие и високомерие?
– Алтернатива ли е радостта на гордостта?
– На кого е позволено да спи с Хера и що е то хюбрисът?
– Възможен ли е смирен прогрес?
– Защо моралът е първата атомна бомба, изобретена от човечеството?
– Кой морал да храним?
– Кой Ботев е съществувал и какво означава да се гордеем с това, че сме българи?
– Как да се „самоспомним“, когато сме се самозабравили?

Разговорите за седемте смъртни гряха продължават. Този път в центърът е „коренът на греховете“, най-опасното оръжие на Луцифер, причината, поради която ангелът е паднал, а човекът е напуснал рая: гордостта. Историята на гордостта се характеризира със специфична динамика, която от добродетел я превръща в грях. Има ли нещо лошо в това да се гордеем с постиженията си, с успехите на децата си, с историята на родината си, или има алтернатива, която може да предпочетем? Както винаги, разговорът предложи различни гледни точки, своеобразни обрати и оформящи се коалиции, но в крайна сметка надделя… гордостта.

Гледайте епизода на видео

Споменато в епизода

  • Теория на моралните чувства(книга), Адам Смит, прев. Александра Трайкова, издателство „Изток-Запад“, 2021 (тук);
  • Къде да се приземим? / Къде съм? (книга),Бруно Латур, прев. Тодор Петков, Издателска къща „Критика и хуманизъм“, 2023 (тук);
  • PrideScene, Se7en (филм), 1995, реж. Д. Финчър (тук);
  • Баснята за пчелите (книга), Бърнард Мандевил, 1714 (тук).

Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец, защото начало на греха е гордостта, и който е обладан от нея, изригва гнусота.

Книга на Иисус Сирахов 10:14-15

„Великодушието, както показва името му, е свързано с велики неща, а какви точно са те, е първото, което трябва да узнаем; при това без разлика дали ще разглеждаме предразположението, или човека, който го има. За великодушен минава онзи който счита себе си достоен за велики дела и наистина е достоен; понеже този, който не преценява себе си по достойнство, е глупак, а никой добродетелен човек не е глупак или безумец. Та великодушен е тъкмо споменатият човек. Наистина, заслужаващият малко и смятащ, че заслужава малко, човек е благоразумен, но не и великодушен; понеже великодушието предполага величавост, също както и красотата откриваме в голямото тяло, докато дребните тела могат да бъдат фини и съразмерни, но не и красиви. Който се мисли за кой знае какво, а всъщност не е, е високомерен, макар не всеки с високо самомнение да е високомерен.“

Аристотел, Никомахова етика, 1123b 1-4, В: Съчинения в шест тома, т. IV.1,

Етически съчинения, ч.1., С., Захарий Стоянов, 2022, прев. Ц. Бояджиев.

Понеже незачитането е израз на мнение за нещо, което изглежда, че не струва нищо (защото и доброто, и злото, и всичко свързано с тях, ние оценяваме като заслужаващо внимание, а смятаме за неструващо нищо всичко, което е нищожно или незначително), има три вида незачитане: презрение, грубиянство и насилие (hybris). Презиращият показва незачитане (ние презираме това, което смятаме за неструващо нищо, а показваме незачитане към неструващото нищо). И грубиянинът, изглежда, презира – защото грубиянството е противене срещу желанията на друг, не с оглед нещо да бъде полезно за грубиянина, а за да не бъде полезно за другия. И тъй, понеже грубиянинът не дири своя изгода, той показва незачитане, тъй като, явно, смята, че другият нито ще му навреди (в такъв случай би се боял от него, а не би го незачитал), нито ще му бъде полезен в нещо важно (в такъв случай би се мъчил да му стане приятел). Насилникът също показва незачитане, защото насилието означава да вършиш и говориш неща, които предизвикват срам у жертвата ти, и то не с цел да причиниш нещо друго извън това, което му е причинено, а просто за да изпиташ удоволствие. Защото отплащащите мяра за мяра не вършат насилие, а отмъщават. Причината за удоволствието на насилниците е в представата, че като насилничат над другите, се извишават над тях. Затова младите и богатите са насилници – те смятат, че като вършат насилие, израстват.

Аристотел, Реторика, 1378b 10 и сл.,  С., Наука и изкуство, 1986, прев. А. Ничев

„Виж – рече вождът, – свели тъй тела,

тук идат сенки, но се движат бавно;

ще ни упътят в тези стъпала!“

Очите ми, неутолими явно

да съзерцават нови красоти,

към него се възвиха незабавно.

Читателю, не се смущавай ти,

когато чуеш как без снизхождение

Бог иска всеки дълг да се плати!

И не мисли за тежкото мъчение,

мисли за края; този гнет голям

ще трае до великото решение.

„Това, що идва – рекох аз – насам,

не ми прилича на тълпа човешка;

не знам какво е, виждам го едвам.“

А вождът рече: „Мъката им тежка

така приведени ги тук държи,

че отначало сам допуснах грешка.

Но взри се и добре забележи

зад камъните как вървят безгласни

и колко тази мъка им тежи!“

О, християни, горди и нещастни,

които от ума си късоглед

сте водени по пътища опасни;

узнайте, че човек е червей клет,

от който пеперудата нетленна

към правдата отлита за ответ!

Защо душата ваша е надменна?

Не сте ли вие червей неразвит,

подобно ларвата неоформена?

И както ваян истукан плещит

на някой покрив служи за опора,

опрял в гърдите колене, превит,

и мнимата му болка е за взора

действителна – такива, щом се взрях,

пред мен се появиха тези хора.

Различно сведени ги аз видях

според това, с какъв товар вървяха.

Дори най-търпеливите от тях

„Не мога вече!“ сякаш с плач шептяха.

Данте, Божествена комедия, Чистилище, X, 100-138,

Народна култура, С., 1975, прев. И. Иванов, Л. Любенов.

За подкаста

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в StitcheriTunesGoogle PodcastsSpotify и SoundCloud.