THE RATIO PODCAST

Ratio е подкаст за любопитни хора. В него ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от науката. Ние не сме експерти в нито една област - но за щастие нашите гости са. Епизодите ни са на български или английски език, в зависимост от гостите, които участват. Чуйте ги!

EP484 – Истината и демокрацията [Vox Nihili със Стoян Ставру]

В епизода Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли място за истината в света на постистината?
– Каква е критиката на Фуко-Платон-Сократ срещу структурната невъзможност да казваш истината в обществата, в които властва демокрацията (Апология, Платон)?
– Каква е разликата между общественото мнение и истината (Критон, Платон)?
– Каква е разликата между политическата и философската паресия (смело казване на истината)?
– Кой може да казва истината и какво представлява изискването за етическа своеобразност (Смелостта за истината, Фуко)?
– Има ли разлика между казване на истината и правене на истината (Признанията на плътта, Фуко)?
– Какво представлява „скандалът на истината“ (Диоген и кинизмът)?
– Какъв е приносът на религията и на точните науки за смаляването на философския въпрос за истината?
– Какво са теориите за истина: кохерентистка, прагматистка, евидентистка, кореспондентна, семантична, дефлационна и др.?
– Защо един писател трябва да казва истината, а един музикант не е обвързан от подобно задължение?
– Как Българското селфи „каза“ истината и какво последва от това?
– Какво се случва с тези, които казват истината (два примера: Сократ и Исус)?
– Каква е връзката между истината и работата върху себе си?
– Трябва ли да занимаваме другите със себе си?
– Какво представлява „въобразяването на себе си“?
– Казахме ли в този епизод само истината и цялата истина?

Епизодът е посветен на една непосилна тема: темата за истината. Той е и заземен през текста на Иван Ланджев „Българско селфи“, за което може да се твърди, че представлява форма на казване на истината за българите. Обединихме се около тезата, че истината за българите може да бъде не само форма на патриотизъм, но и своеобразна работа върху себе си: Алеко също е обичал своя Бай Ганьо. Но има ли желаещи да чуят истината и какво точно означава да казваш истината. В нашия свят всеки претендира да казва истината, което е довело до превръщането на веридикцията в какофония. В крайна сметка може да си зададем и въпросът допринася ли по някакъв начин Вокснихили за влошаване/подобряване на качеството на какофонията на истината в едно демократично общество? Чуйте и преценете… сами 🙂

Гледайте епизода на видео

Споменато в епизода

  • Българско селфи (видео), написано от Иван Ланджев и изпълнено от Захари Бахаров, Уou Tube, 04.11.2023(тук);
  • Критон(текст), Платон, прев. И. Държилов, 1988, Проект Тезей(тук);
  • Апология на Сократа (текст), Платон, прев. Гаврил Кацаров, 1925 (1943), електронна обработка: Асен Тодоров, 2009, Проект Тезей (тук);
  • Смелостта за истината. Управляването на себе си и на другите II (Курс лекции в Колеж дьо Франс 1983-1984) (книга), Мишел Фуко, прев. Антоанета Колева, ИК „Критика и хуманизъм“, 2021 (тук);
  • Признанията на плътта. 4 том на “История на сексуалността (книга), Мишел Фуко, прев. Антоанета Колева, ИК „Критика и хуманизъм“, 2023 (тук).

Философията е преди всичко усилие да работиш със себе си върху себе си. Определящо е именно усилието, а не улеснението, без това да означава, че философите са освободени (sic) от задължението да бъдат прецизни и ясни. В много случаи неяснотата е необходима именно, за да започне процесът на търсене, обръщане навътре към себе си и проблематизиране, през който процес да се снеме илюзията за яснота и вървящата с нея увереност, че знаем. Както (не)знаем, Сократ – лицето на философията :), е станал известен именно с това, че е обърквал тези, с които е разговарял (поне Платон (основно) ни го е представил такъв, може и да ни е объркал, не зная), както и с твърдението си, че знае, че нищо не знае…

Поради това и Ницше пише книга, която е “за всеки и за никой”. Подобно на физиката, и философията не е за всеки. Особено за физици, които искат за направят философията като физиката. Но философията не е физика (друг е въпросът, че едно време е нямало физика извън философията, както ги е нямало като самостоятелни науки и повечето от точните науки, родени в пъпа на древногръцката философия). Няма проблем: едно време философите са се правили на физици, сега физиците са правят на философия … Светът се върти. Нека да гледаме на това как… ами … ФИЛОСОФСКИ.

Стоян Ставру
Дискорд канала на Рацио
13.12.2023

За госта

Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на LiterarischesColloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”.

За подкаста

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в StitcheriTunesGoogle PodcastsSpotify и SoundCloud.