В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво представлява бракът?
– Представлява ли бракът договор върху половите свойства (Кант)?
– По какво се различават бракът като договор и бракът като съюз?
– Що за концентрационен лагер е бракът: благодатен?
– Каква е разликата между лице (две лица преди брака) и личност (една личност след брака)?
– Каква е разликата между тяло (две тела преди брака) и плът (една плът след брака)?
– Какъв е дефектът в човека като икона?
– Какво означава да си девствен и какъв е залогът тук?
– Възможно ли е да участваш в сексуален акт и да останеш девствен?
– Каква е разликата между науката за секса и изкуството на еротиката?
– Какво се ражда от кръстосването на западен ум с източно тяло?
– Трябва ли да се съмняваме в дълбочината на своята греховна същност (демонизиран Аз и християнство) или е добре да разчитаме на вътрешната си енергия (сакрален Аз и спиритуалност)?
– Как се променя отношението към секса в холистичната спиритуалност?
– Поносимо бреме ли е атеизмът?
Разговорът е свързан със значението на брака както в християнското разбиране за сексуалността, така и според правилата на римското право. Пастирската власт (отговорността на овчаря) и властта на съпруга (pater familias) предлагат различни модели на отношения между съпрузите. Бил той свещен съюз или договор на уважението, бракът остава изключително важен акт в европейската култура. Национализирането на религиозния брак и превръщането му в граждански ритуал се посочва за едно от постиженията на комунистическата власт в България. И все пак има ли алтернатива бракът и защо (не) можем без него. NB: Освен горница (висока философия и теология), разговорът има и своята долница (не просто ексцесна, но често и грубо трансгресивна). По давление на Любо дори бяха обсъдени някои технически въпроси за девството, с което не бихме могли да кажем, че се гордеем. Затова: слушайте с внимание и съпротиви. Приятно слушане 🙂
„Съпругът щял да опложда съпругата без жилото на съблазняващата страст, сред спокойствието на душата и съвършената непокътнатост на тялото. Ако опитът не може да ни го каже, това не е причина да се съмняваме в него; защото тези части на тялото не бивали възбуждани от смущаващ плам, а били използвани според нуждите на една владееща себе си сила. По този начин семето щяло да може да бъде предавано на съпругата, запазвайки нейната девственост, точно както понастоящем се случва менструалното течение, без ни най-малко да нарушава девствеността. Защото едното се въвежда, а другото се изхвърля по един и същи път.“
Свети Августин,
За Божия град, ХIV, 26
„Сто години след тази Зимелова диагноза [„душата иска да запази своята набожност, докато същевременно е изгубила вяра във всички предопределени съдържания“] сме свидетели, че холистичната спиритуалност успява да заобиколи монополните претенции над свещеното от страна на монотеизмите насочвайки неотслабващото духовно търсене на съвременните индивиди към социални форми със слаба рестриктивност. В този процес обаче се крие един риск, а именно присъщата според Зимел религиозна настроеност на всяка човешка душа да бъде сведена до чиста функционална определеност на вътрешния жизнен процес, до лишена от всякаква форма непосредственост на чувството, до пулсация. Другият възможен ефект от радикалното метафизическо неутрализиране на свещеното е превръщането на спиритуалността в непосредствена творческа изява, доколкото странна на съвременния човек да изрази истинския собствен живот го води често пъти до различни претендиращи за оригиналност форми на изкуството: „Оригиналността е, така да се каже, само ratio cogoscendi, което ни гарантира, че в своето протичане животът остава при самия себе си, а не приема външни, обективирани и сковани форми. Това вероятно изобщо е […] по-дълбоката интенция, която лежи в основата на модерния индивидуализъм.“
Теодора Карамелска,
Вярващ, но не религиозен.
Български контексти на холистичната спиритуалност
Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© Copyright Ratio - Evolutionary Vision NGO
