Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат:
– Как се започва един разговор?
– Каква е разликата между двете „стратегии за реч“: трактата и диалога?
– Как да заспим със Спиноза?
– Какво представлява „замърсеният“ Аз (Богдан Богданов)?
– Кой е Ион и какво означава да си рапсод?
– Каква е разликата между диалог и чат?
– Две ли са наистина целите на чата: да уредим нещо набързо или да доминираме над другия (Георги Гочев)?
– Рапсод ли е ChatGPT?
– Каква е разликата между рапсод и поет?
– Какво знаеш, когато си „обладан от Омир“?
– Роб ли е ChatGPT?
– Има ли ChatGPT право да мълчи (Стоян Ставру)?
– Трябва ли да се „късат“ студентите?
– Коварен ли е Сократ и имали „правилни“ въпроси?
– Усеща ли Ион иронията на Сократ?
– Какъв би бил диалогът между Ион и Сократ, ако се бяха срещнали след 10 години?
Настоящият епизод стартира един нов експеримент: представяне на диалози на Платон по начин, който ги поставя в контекста на актуални съвременни проблеми, вълнуващи неговите наследници 25 века след смъртта му. Конкретно днес диалогът е „Ион“ – един от сравнително кратките и считан за част от ранните диалози на Платон, който свързваме с темата за изкуствения интелект. По-конкретно разглеждаме способностите на рапсодите и опозицията между тяхното знание (цитирането на поетите в режим на изпълнителско „обезумление“) и знанието „а ла Сократ“ (търсене на истината в един отворен и непредвидим разговор между незнаещи). Дали наистина има връзка? Чуйте, за да видите. Вижте, за да чуете 🙂
Този епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
„Сократ: Добре дошъл тук при нас, Ионе. Откъде пристигаш? Да не би от родния си град Ефес?Ион: Съвсем не, Сократе. От Епидавър идвам, от празника на Асклепий.
Сократ: Да не би гражданите на Епидавър да уреждат в чест на бога и състезания на рапсоди?Ион: Точно така, а и по всички останали изкуства.
Сократ: Така ли? Ами ти участва ли, прояви ли се?
Ион: Взех първа награда, Сократе?
Сократ: Много добре. Хайде дано на Панатенеите да победиш.
Ион: И то ще стане, ако бог пожелае.
…
Ион: Бъди уверен, Сократе, няма нещо, за което не мога да говоря.
…
Сократ: … та избери какво искаш да смятаме за тебе – че си човек несправедлив или божествен.
Ион: Не е малка разликата, Сократе. Много хубаво е да ме смятате за божествен.
Сократ: И тъй, предоставяме ти по-хубавото, Ионе, това да си хвалител на Омир по божия воля, а не по учение.“
Ион
Платон
„… в пещерата няма разговор; макар и един до друг, пленниците не говорят помежду си и дори не могат да се обърнат настрани, за да видят в окования до себе си собственото си състояние на плен. … затворниците в пещерата не образуват общност. Безлична маса, членовете на тази група не претърпяват никаква промяна, освен ако някой дошъл отвън не се опита да ги освободи насила. Точно обратното е голямата цел на диалога: участниците в разговора да се освободят с общи усилия от предварителните си мнения, които ги държат сякаш оковани в индивидуалното им съществуване, и да се превърнат, макар и за кратко, в общност на споделената истина“.
…
Докато в трактата говорещият е независим и от темата на говорене, и от гледната точка на останалите реални и потенциални говорители по тази тема, поради което и неговата гледна точка просто бива изразена, без да претърпява промяна, то в диалога, точно обратното, говорещият е зависим и от темата, и от събеседниците, разговарящи по нея, поради което и гледната му точка се променя.“
Свободата от сенките
Георги Гочев
Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел.
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© Copyright Ratio
