В третото ни събитие от Space Month October ще си говорим:
📌 Има ли живот извън Слънчевата система и как ще изглеждат телескопите на бъдещето?
📌 Кои са най-здравите материали известни на човечеството? Отговорът в рубриката “Няма глупави въпроси”.
📌 В DaFact пък ще погледнем през очите на животното с най-остро зрение – как орелът вижда света?
💫 Има ли живот извън Слънчевата система? Как е изглеждала Вселената в зората на времето? От къде идваме? Сами ли сме?
Това са само част от въпросите, които вълнуват хората от хилядолетия насам. Една от най-чудните машини, с които изследваме миналото и предсказваме бъдещето, е телескопът.
Галилей провежда първите наблюдения с телескоп, като насочва конструкцията от 2 оптични лещи, прикрепени в двата края на една тръба, към Луната и Юпитер. Но едва ли е предполагал, че днес, само 410 години по-късно, човечеството ще строи телескопи с колосални размери и тегло и с тях ще открива все повече… въпроси.
В наши дни категорията на Изключително Големите Телескопи (с диаметър на главното огледало ~30 метра) е сред най-приоритетните проекти за развитието на астрономията в световен мащаб. Tе ще доведат до огромен напредък в нашите познания за Космоса.
От 2005 г. Европейската Южна Обсерватория (European Southern Observatory, ESO) работи заедно със своята астрономическа общност и индустриални партньори за разработването на изключително голям оптичен/инфрачервен телескоп. Изключително големият телескоп на ESO, или накратко ELT, е революционен наземен телескоп, който ще има 39-метрово основно огледало. Той ще бъде най-големият телескоп, който набюдава Космоса във видимата и инфрачервена светлина: най-голямото око, взиращо се в небето.
В допълнение към този несравним размер, ELT ще бъде оборудван с набор от модерни инструменти, предназначени да покрият широк спектър от научни възможности. Скокът напред с ELT може да доведе до промяна на парадигмата във възприятието ни за Вселената, точно както телескопът на Галилей направи преди 400 години.
Д-р Мария Любенова е астроном в Европейската Южна Обсерватория (European Southern Observatory, ESO). Страстта си към астрономията развива след усърдни, но напълно неуспешни опити да наблюдава кометата Хейл-Бопп през тийнейджърските си години. Следва още едно пропуснато астрономическо събитие – пълното слънчево затъмнение през 1999 (предимно поради семейно-социален натиск “как така момиче ще се занимава с астрономия?!!”), но успешно заснето във фаза 92% покритие, използвайки самоделно направена дървена тринога.
Много скоро след тези събития Мария се присъединява към редакторския екип на научно-популярното списание за астрономия “АндромедА” и току що започналия да излиза от печат първи вестник за астрономия (в света!) “Телескоп”. И така, вече над 20 години, астрономията е неразделна част от нейния път, отвел я до едни от най-удивителните кътчета на планетата. Включително и да наблюдава пълно слънчево затъмнение от пустинята Атакама в Чили.
Мария завършва висшето си образование с магистърска степен по физика и астрономия в Софийския университет. След това защитава докторска степен в Университета на Мюнхен в Германия. Досега тя е работила в множество научни организации: първо в Офиса за наука на строящия се в момента Изключително Голям Телескоп (Extremely Large Telescope, ELT) на Европейската Южна Обсерватория (ESO); после в Макс Планк Института по Астрономия в Хайделберг, Германия; а след това в Института по астрономия на Универсиета на Грьонинген, Холания. От средата на 2017-та год. д-р Любенова отново работи в ESO, където съчетава в едно две от своите призвания: астрономията и комуникацията на науката. Тя ръководи научна група за изследване на еволюцията на галактики в близката Вселена и паралелно с това е ръководител на екипа за връзки с медиите, главен редактор на научното списание на ESO The Messenger, и научен консултант на Отдела за комуникации.