В този епизод на Ratio Online ще разгледаме животът на една космическа мисия – от зараждането на идеята за нея, през началото на нейното функциониране, та чак до неизбежното ѝ пенсиониране.
Космическите мисии са нашето бъдеще, давайки ни възможност да разберем по-добре собствената си планета 🌍, както и да изследваме Вселената 🌌
Можем да ги класифицираме според много критерии, като например според целта на мисията, дали е безпилотна или пилотирана, частна или публична и т.н. За разлика от масовото производство, което е навлязло в повечето икономически сектори, все още често срещано за една космическа мисия е да е единствена по рода си.
В останалите ни рубрики ви очаква:
📌 От „Науката не спи“ ще разберете най-новото от света на науката.
📌 В „Препоръчано от Ratio“ ще откриете интересна книга, сериал или подкаст.
Въпреки различията между отделните космически мисии, техният живот е сходен и преминава определни познати стадии – концепция, обявяване на финансиране, изстрелване, експлоатация и т.н.
Но какво всъщност се случва зад кулисите и далеч от нашия поглед?
🛰️ Кои са фазите, през които трябва да премине един сателит, за да има шанс да стигне до стартовата площадка и колко от идеите и концепциите успяват да преминат през филтъра на реалността?
🛰️ Какво се случва след това? Как продължава и как завършва животът на една космическа мисия?
🛰️ Колко могат да продължат различните фази и какви ресурси изисква всяка от тях?
🛰️ Не на последно място, кои са хората, които правят една космическа мисия възможна? Кой и как допринася за планирането, разработката и осъществяването ѝ?
Заедно с Каролина Николова ще опознаем жизнения цикъл на една космическа мисия, ще надникнем в процеса и ресурсите, необходими за реализирането ѝ и ще отправим поглед към бъдещето на космическия сектор.
Инж. Каролина Николова има магистърска степен по Аерокосмическо Инженерство във Великобритания. Започва кариерата си в авиационния сектор като инженер на самолетни двигатели в General Electric (GE) Aviation и инженер на авиационни системи в Германския Аерокосмически Център (DLR). Работата ѝ като системен инженер продължава в космическия сектор, където работи като инженер на космически системи в Thales Alenia Space (TAS-UK). Там работи по най-ранните фази от жизнения цикъл на космическите системи, като например изследването на идеи за нови космически мисии, анализирането на концептуална идея за електрическа ракета, проектирането на сателит в много ниска околоземна орбита, тестване на акселерометър за спускаемия модул на мисия до Марс.
Понастоящем работи като инженер в Европейската организация за метеорологични спътници (EUMETSAT), към която България е пълноправен член от 2014 г. Работата ѝ там е съсредоточена върху по-късните фази от жизнения цикъл на космическите системи, започвайки от подготовката на наземните системи и оперирането на сателитите след изстрелването им, обработката на генерираните данни, както и последните стадии от живота на сателитите.