В този епизод Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво е да си денди и как дендизмът се различава от декадентството?
– Как може да нарушим правилата в рамките на правилата?
– Какво е да си манекен на самия себе си?
– Какво не знаем за Бенджамин Дизраели?
– Как се разхожда костенурка?
– Каква е връзката между Вивиан Грей и Дориан Грей?
– Свързан ли е дендизмът с богатството и как?
– Има ли трансгресия в „дендеенето“?
– Каква е връзката между дендизма и хомосексуалността?
– Как се наричат „бикините на очилата“ (лорнет)?
– Има ли упадък по вектора „етика-естетика“?
– Какво става с дендитата, когато остареят?
– Има ли нещо от даоизма в дендизма?
– Може ли да открием дендизъм в инфлуенсърството?
Дендизмът е маниер на обличане и поведение, основан на показна простота, сдържаната елегантност и ексцентричната бизарност. Първите дендита са представители на високо образованите млади, които издигат собствената си особа като цвете над калта. Техният стремеж към изкуството заради самото изкуство и постигането на съвършенството чрез отделеност и без усилие, намира израз не само в облеклото им, но и в начина им на поведение. Високомерието е удоволствието от спазваната без каквато и да е емоция дистанция са в основата на този специфичен стил от ХIХ век. В настоящия епизод разговаряме за това какво означава да си денди и как да се държим като истински джентълмен. И имаме добър водач – нашият гост. Заповядайте, за да се присъедините 🙂
„О, Боже, каза графинята, аз май съм бременна, но от кого ли?”
„Стил, който неточно наричат декадентски и който е само крайната точка на зрелостта, до която е достигнало изкуството, огрято от полегатите слънчеви лъчи на стареещите цивилизации: изкусен, сложен, ерудиран стил, изпълнен с нюанси и търсения, който постоянно разширява границите на езика, заимства от всички специални езици, черпи цветове от всички палитри, тонове от всички клавиатури, стреми се да предаде най-неуловимото в мисълта, най-беглото и най-смътното в очертанията на формата и за да ги предаде, се вслушва в едва доловимите откровения на неврозата, в признанията на застаряващата страст, която потъва в поквара и в странните халюцинации на фикс-идеята, които довеждат до лудост. Този декадентски стил е последната дума на словото, призвано да даде израз на всичко и прехвърлило всички граници. Но това е естественият и неизбежен език на народите и цивилизациите, у които изкуственият живот е изместил естествения и е развил у човека непознати до тогава нужди. Противно на класическия стил той приема мрака, в който бавно се гърчат лаврите на суеверията, изпитите призраци на безсънията, ужасите на нощта, угризенията, които подскачат и се извръщат при най-малкия шум, чудовищните мечти, които само безсилието може да спре, тъмните плодове на фантазията, които биха смаяли светлината и всичко онова тъмно, смътно и ужасно, което душата е скрила в най-дълбоката си последна гънка.
Той вече не живее, а е зрител на живота. Всяко усещане става за него предмет на анализ. Той се раздвоява неволно и по липса на друг обект започва да дебне самия себе си. Когато не разполага с труп, той ляга върху черния мрамор и чрез често срещано в литературата чудо забива скалпела в собственото си сърце.“
Теофил Готие, „Шарл Бодлер”, в„Слово и символ”, Естетика на европейския символизъм, София, 1979
„Поезията, ако само малко се опитаме да се вгледаме в себе си, да надникнем в душите си, да извикаме възторжените си спомени, няма друга цел освен самата поезия…Ако поетът преследва нравствена цел, поетическата му мощ отслабва. Поезията не може-освен под угрозата на загиване или упадък – да се отъждестви с науката или морала. Тя няма за обект истината, а единствено самата себе си.
Поетът се радва на една несравнима привилегия: той може, когато му хрумне, да бъде самият той или някой друг.
Тази книга ще бъде петно върху целия ви живот – ми предсказваше още в началото един мой приятел, който е голям поет. Но аз имам един от ония щастливи характери, които извличат наслада от омразата и се гордеят с ненавистта на другите. Сатанински страстното ми влечение към глупостта ме кара да откривам особено удоволствие в метаморфозите на клеветата. Чист като хартия, умерен като водата, склонен към благоговение като причестяваща се дама, безобиден като жертва, аз няма да бъда нещастен, ако мина за развратник, пияница, безбожник и убиец.“
Шарл Бодлер, „Фрагменти”, в „Слово и символ”, Естетика на европейския символизъм – София, 1979
„Мечтая за абсолютна почивка и дълга нощ…Течност, несъдържаща нито жизненост, нито смърт, нито възбуда, нито небитие. Да не знам нищо, никого на нищо да не уча, нищо да не искам, да не чувствам, да спя и пак да спя – това е сега единственото ми желание. Желание подло и отвратително, но искрено.“
Шарл Бодлер, „Проекти за предговори към „Цветя на злото”, в „Слово и символ”,Естетика на европейския символизъм – София, 1979
Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е„Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми.
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.
© Copyright Ratio - Evolutionary Vision NGO
