fbpx

THE RATIO PODCAST

Ratio е подкаст за любопитни хора. В него ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от науката. Ние не сме експерти в нито една област - но за щастие нашите гости са. Епизодите ни са на български или английски език, в зависимост от гостите, които участват. Чуйте ги!

EP393 – Даровете на страха [Vox Nihili – със Стоян Ставру]

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

– Каква е разликата между страх и уплаха?
– Какво представлява „кастриращият“ страх (Зигмунд Фройд)?
– Раждаме ли се с базисно чувство за сигурност и как би изглеждал света без него?
– Кой е Велко Македонски?
– Живеем ли в свят, който е делегирал страха на институциите?
– Какво представлява тревогата и продуктивна ли е тя?
– Какво може да отвоюваме от страха?
– Как нещо, което е страшно, се превръща в страхотно?
– Какво представляват „евристиките на смъртта“ (Ханс Йонас)?
– Защо едновременно се страхуваме, но и като че ли „искаме“ да се хвърлим ли от високата скала (Сьорен Киркегор)?
– Коя е „майката“ на смелостта?
– Какъв е страхът от Страшния съд?
– Как желанията са свързани със страха (Жак Лакан)?
– Защо оставихме настрана „страха от другия“?

Със страха са свързани много думи: уплаха, тревога, безпокойство, ужас… Днес разговорът е за начините, по които страхът е бил укротен в човешката цивилизация. Но укротен ли е на истина? Или става въпрос за илюзия? Нужен ли е страхът (врагът), за да постигаме целите си и каква е дозата (максималният праг) на насищане със страх, след която политиката е невъзможна, а хората и обществата стават лесно управляеми? И най-накрая: кои са даровете на страха? Чуйте разговора 🙂

Гледайте епизода на видео

Споменато в епизода:

  • Дебнещият страх. Лъвкрафт, Х.Ф. -В: Отвъд стената на съня (книга), София: Ибис, 2015, 251-278, преводач: А. Лазаровски, Читанка (тук);
  • Страхът в западния свят XIV-XVIII век (книга), Жан Делюмо, София: Рива, 2002, 34, прев. Н. Венова (тук);
  • Страхът (книга), Велко Македонски, 1943 (тук);
  • Понятието страх (книга), Сьорен Киркегор, Варна: Стено, 1992, прев. Р. Теохарова (тук);
  • Битие и време (книга), Мартин Хайдегер, София: Изток-Запад, 2020, прев. Ц. Бояджиев, §30 Боязънта като модус на разположеността (тук);
  • TheHeuristicsofFear,HansJonas. -In: M. Kranzberg (съст.), EthicsinanAgeofPervasive Technology, Routledge, 1980(тук);
  • Страхът. Философско-антропологичен анализ(книга), Валери Динев, 1996, Читанка (тук),
  •  Дванадесет разгневени мъже (филм), режисьор: Сидни Лумет,Уикипедия, 1957 (тук).

„Повече от век ТемпестМаунтин беше обител на дебнещия страх…Дебнещият страх се бе загнездил в мрачното и изоставено имение на рода Мартенс, разположено на хребета на ТемпестМаунтин. Възвишението дължеше името си на гръмотевичните бури, които често бушуваха над него. Вече над сто години за този старинен дом, заобиколен от вековни дремещи гори, се разказваха невероятни ужасяващи истории, в които се мълвеше за чудовищна, безшумно прокрадваща се смърт. С настъпването на лятото тя напускала пределите на имението и започвала да броди из околността. Местните жители шушукаха за някакъв демон, който след смрачаване нападал хората, проявили достатъчно неблагоразумие да кръстосват тези краища пешком. На сутринта намирали тленните им останки – обезобразени, разчленени и оглозгани – а нерядко от злочестите клетници оставали само кървави следи, водещи към прокълнатата къща. Според някои светкавиците призовавали дебнещия страх да напуска убежището си, а според други гръмотевичният тътен бил неговият глас.“

Лъвкрафт, Х.Ф.,

Дебнещият страх

„[очертават се]…две равнища на изследване: първото приземно, второто на по-голяма обществена и културна височина. Кой се е страхувал от морето? Всички или почти всички. Ами от турците? Дали селяните от Руерг или от Шотландия? Едва ли. Но със сигурност – поучаващата църква: папата, религиозните ордени, Еразъм и Лутер. Колкото до дявола по селата, дълго време той бил по-малко страшен и по-добродушен от този на проповедниците. Откъде възниква необходимостта от две отделни и допълващи се проучвания. Първото ще хвърли светлина върху спонтанните страхове, изпитвани от голяма част от населението; второто – върху осмислените страхове, тоест стъпилите върху разследване на нещастието, водено от изповедниците на общността, сиреч на първо място от църковните служители. От своя страна, спонтанните страхове доста естествено се разпределят в две групи. Едните са по някакъв начин постоянни, свързани с определено техническо равнище и съответния му умствен инструментариум: страх от морето, от звездите, от предсказанията, от таласъмите и пр. Другите са почти циклични и се връщат заедно с чумата, глава, повишаването на данъците и преминаването на войска. Постоянните страхове най-често са споделяни от хора от всички социални категории…; цикличните страхове поразяват цялото население (по време на чума), или разстройват само бедните, например при глад. Но по онова време бедните са били твърде многобройни.“Лъвкрафт, Х.Ф.,

Делюмо, Ж.

Страхът в западния свят XIV-XVIII век.

За подкаста

Тази мини-серия в Ratio Podcast изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.

Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в StitcheriTunesGoogle PodcastsSpotify и SoundCloud.