THE RATIO PODCAST

Ratio е подкаст за любопитни хора. В него ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от науката. Ние не сме експерти в нито една област - но за щастие нашите гости са. Епизодите ни са на български или английски език, в зависимост от гостите, които участват. Чуйте ги!

EP451 – Български спасители 1000 м под земята [с Николай Петров и Йорданка Донкова]

Какво се случи в пещерата Морджа?

Слизаме на 1040 м. дълбочина, за да разберем как се провежда спасителна акция на километър под земята. В началото на септември американският спелеолог Марк Дики получава стомашен кръвоизлив по време на международна експедиция в пещерата Морджа, южна Турция. Благодарение на усилията на 150 пещерни спасители от 9 държави, сред които и 19 български пещерняци, 10 денонощия по-късно и тежка и сложна операция, Марк Дики е спасен.

В епизода ще чуете от Йорданка Донкова и Николай Петров, едни от българите участвали в спасяването на американския спелеолог, подробности около подготовката на една такава трудна спасителна акция.

Ще разберете още:
– Защо се изследват пещерите и каква полезна информация ни дават?
– Как се постига стерилност в пещера?
– Какъв е режимът на работа в такава ситуация, когато всяка минута е ценна?
– Кои са най-сериозните неприятности, които могат да се случат на човек в пещера?
– Трудно ли се става пещерняк? Какви качества трябва да притежава човек?

Гледайте епизода на видео

Споменато в епизода

  • Пещери – събитие на Ratio (тук)
  • Официален пост от Пещерно Спасяване (тук
  • Статия за спасяването на Марк Дики от пещерата Морджа (тук
  • ТВ участие на част от българските спасители (тук
  • Пещерен клуб Под РъбЪ, на който са членове двамата ни гости (тук)
  • Как да дарим средства за Пещерно Спасяване (тук

За гостите:

Николай Петров, работи в сферата на информационните технологии, пещерняк от 15 години, пещерен спасител от 2.

Йорданка Донкова от Пловдив, по професия най-общо казано геолог. Работя в Геологически институт при БАН, секция „Геология на земетресенията”. Професионалното ѝ развитие не е обвързано пряко с изследването на пещерите, но се опитва да направи връзката и да се развива в тази посока. През последните пет години най-предпочитаното ѝ хоби е спелеологията и прилежащите към нея дейности (картиране, екипиране, „правене” на наука и отскоро пещерно спасяване).